Wednesday, July 19, 2006

Hack or slack?

"No art, however minor, demands less than total dedication if you want to excel in it." - Alberti

Напоследък все по-често се замислям дали правилно степенувам приоритетите си. Отново се зачетох в "Hackers and Painters" и там попаднах на горния цитат. Попаднах също и на пространно обяснение как ако искаш да си добър в нещо, то трябва да обичаш да го правиш, а обичаш ли да го правиш, то определено ще започнеш да го правиш и в свободното си време, а не само в офиса. Това ме потопи в спомени за времето когато компютрите наистина бяха моята страст. Това беше време, в което с нетърпение чаках да свърша училище и да се прибера вкъщи, защото все още не бях довършил снощната инсталация на Debian/Slackware или някакъв друг експеримент, който правех с компютъра си. Това беше време, в което да си легна в 4:30 сутринта беше нормално - нощите бяха резервирани за разучаване на операционни системи, програмиране, четене на manual-и, четене на hack/crack/phreak papers и т.н. Вече не е така. Не помня от кога не съм се занимавал с компютъра си просто за удволствие. Не помня от кога не съм сядал да програмирам за удоволствие. И не знам защо е така.
Не мисля, че страстта ми към програмирането си е отишла - все още обичам това, което правя. По-скоро вече не се занимавам с неща, които наистина ме интригуват, а се давя в потока задачки за имплементиране без грам мисъл в целия процес и това просто убива желанието ми за работа. И това ме прави посредствен. Самата мисъл ме смразява...
Основната причина да смятам така е чувството, което ме обзе преди време, когато с един колега подхванахме нов проект, чиито дизайн и архитектура трябваше да измислим сами. Това беше креативна задача, свързана със създаването на нещо, което според нас да е най-доброто и най-красивото и въодушевлението ми беше естествено. Спомняйки си го сега стигам до извода, че все още обичам да работя, но не ми харесва това, което ми се налага да работя. Лошото е, че ако не намеря нещо за правене, което да поддържа любовта ми към програмирането, тя скоро ще умре и след това ще работя без всякакво желание и хъс, нещо което вече е започнало да се случва и ме плаши ужасно.
Следвайки горната линия на мисълта стигам до един извод - трябва да отрежа от и без това малкото си свободно време и да го посветя на програмиране заради самото програмиране. На програмиране за удоволствие... Защото иначе рано или късно просто ще напусна работа, ще седна някъде, ще се почеша по главата и ще започна съвсем от начало да мисля с какво искам да се занимавам в този живот. А да направиш това на 30 не е сред най-блестящите идеи на света...

5 comments:

CarreraGT said...

Отлично разбирам притесненията ти, като изключим факта, че нищичко не отбирам от програмиране, разбира се :)

Това е като... забраненият плод един вид. Обичаш да правиш нещо, което не трябва да правиш, и дори и да го обичаш повече от останалите си хобита, когато то се превърне в работа или просто в нещо, което трябва да правиш... няма как да не бъде убито удоволствието от тази дейност. Ето например при мен с писането е така. Когато трябва да седна да уча или да работя или да правя нещо изобщо, кой знае защо, точно тогава ми идва вдъхновението да напиша някаква история, започвам да я пиша, крадейки от времето, в който трябва да правя нещо друго. Но в момента, в който вече нямам задължения, когато съм свободна да седна и да съчинявам истории, до когато ми хрумне... е, тогава вече не мога да напиша и ред. А отделен въпрос е, че когато трябва да уча за изпит дори миенето на чинии е приятна и предпочитана дейност :)

Вероятно е доста песимистично, но съм достигнала до този извод от известно време, нищо, което се превръща в мое ежедневие и изисква от мен да го правя редовно, не успява да запази очарованието си.

ro-tex said...

Не мисля, че моят случай е точно такъв. Или поне се надявам да не е, защото това ще значи че нямам шанс да се занимавам с нещо, което обичам, защото (по дефиниция) с каквото и да се захвана ще спра да го обичам.
Това е по-скоро като четенето на клиги в училище - ако те карат да ги четеш ти не искаш и книгите са ти скучни. Но ако ги хванеш от собствено любопитство, то установяваш, че книгите всъщност са доста, доста интересни и ги четеш с голямо желание и интерес.
По същият начин имам нужда да се занимавам с програмиране само за удоволствие. Ако и тогава не ми е приятно, то значи наистина не съм избрал правилно с какво да се занимавам. Не знам... Май само времето ще покаже....

Apodemus said...

Както сам каза - имаш нужда от галерийка за снимките ;)

Бас държа, че никой не може да я направи по-добра и по-практична от теб.

ro-tex said...

Е, аз пък бас държа, че има кой да я направи несравнимо по-добре от мен, но... не в това е въпросът, нали? :)
Това, което мога да направя аз е да си я направя така, че да отговаря на моите нужди. Ама чакай да стане, пък тогава ще говорим...

scaramonche said...

хехе, аз също много ще се радвам на галерийка за снимки;) така че, айде!!!:)

п.с.: заслужава си усилието... аз преди няколко месеца си писах скриптче, което да ми прави сметката за телефона на всички в моето WG и беше голяма забавлявка:)