Sunday, July 23, 2006

Шшшофер!!! :)

Като един истински blogger се прибрах от скали, изкъпах се и седнах да драсна нещо тук. Е, преди това си update-нах 8a.nu профила, но това са подробности... :)

Та за днешното ходене на Боженица:
Не бях карал кола от поне половин година и по повода отиването към Боженица едва ли е било най-приятното возене на хората, имали "щастието" да се качат при мен. (Хората, поименно, бяхме [слагам се при хората само за да не се цепя... :)] Мишката, Нат, Любо, Плевелче и аз.) В своя защита ще изтъкна, че на връщане карах доста по-сносно. Е, поне беше забавно - има някакво болтче някъде в двигателя, дето не си е на мястото и дрънчи. Баща ми каза, че няма проблем, та не съм му се притеснявал, но май се дрънка в нещо което се върти с голяма скорост, защото не просто подрънква, ами си дрънчи с интензитета на училищен звънец или звънец на колело. Това всъщност се оказа доста удобно, когато на връщане трябваше да минем през малко стадо овце, разхождащи се на пътя - миналият път като ги засякохме те не бързаха особено да се махнат от пътя на Габи (колата му е супер тиха), докато сега нябързо се разчистиха... ;) Е, това че хората се оглеждат от прозорците на колите си по кръстовищата и се чудят от къде идва проклетото звънене си е друга тема... Anyway, забавно е! :)
Другото "забавно" беше, че ни свърши бенизина (слава Богу, бяхме си вече в София). Наложи се да избутаме колата от средата на кръстовището на Малък Градски на по-безопасна позиция и да чакам Любо и Мишката да донесат някакъв бензин от бензиностанцията (добре, че са таксиджиите - казаха ни къде има таква). Та така... Забавлявки. Е, прибрахме се без допълнителни такива, та сме ОК. Дори се отбихме през Кривото за по бира. Е, Любо пи ром, а аз - тараторче и тоник, ама... така е думата. Поне Мищката пи бира като истински катерач! ;)
И така... Не ми се обясява кой какво изкатерил и т.н., пък и не е важно - беше забавен и приятен ден и на мен това ми стига. Снимките ще ги чакаме от Плевелче - размотаваше един Canon 350D, та се надяваме на хубави снимки (не че апарата ще ги направи сам, но... срамота е с такъв апарат да правиш бездарни снимки ;P).

1 comments:

Anonymous said...

Спуках се да се смея,и не само защото случката е и малко трагична,а и защото,аз винаги когато тръгна на път,ще се случи някоя мизерия.Спомням си,когато имах жигулка и бях тръгнала с приятелите към Леденика...е,такова пътуване просто нямаше.Освен че по пътя изгубих ауспуха,предния,десен тас и задния номер,перката на охладителя се скапа и трябваше да спираме през 20 минути,за да може да наливам студена вода.Иначе от предния капак излизаше пара като от чайник.Но за сметка на това денят беше невероятен и изобщо не съжалявам.Предполагам че и при теб е било така.