Неприятно, но факт...

Ужасен съм от себе си. Току що се връщам от Лакатник и просто не ми се ще да го вярвам - трагедията беше пълна! Че съм ужасно извън форма след едно месечното залежаване вкъщи по повод милите ми изпити - това ми стана ясно още миналата седмица, когато бяхме на Комини и Голям Винкел ме изстиска. Днешната изненада беше, че (освен, че съм кошмарно зле) на мен всъщност не ми се катери! Не знам какво ми е, но трябва да го поправя мнооого бързо, защото иначе ще стане много лошо - катеренето е един от последните ми отдушници и определено най-мощният. Сега както и се върнах в университета просто не мисля, че ще ми бъде възможно да поема цялата помия от нерви, която ще ми се изсипе ако загубя точно катеренето. Така че трябва да се направи нещо. По всяка вероятност отговорът е възможно най-очевидният - трябва да катеря. Колкото и както мога. Да се надяваме, че ще успея да ходя на стена поне два пъти седмично и дано ми мине - това просто не е нормално за мен.

И така... Доста нещастен отивам да гледам някакво филмче и да се размазвам - може би има някаква истина в предположението на Мишката, че просто съм уморен от рискове и предизвикателства напоследък (с това инфарктно записване...) и просто имам нужда и тишина, спокойствие и почивка. Малко да се размажа, та да ми писне от бездействие и пак да потърся нещо по-интересно. Ще видим...
Well, so long...