Tuesday, November 21, 2006

Climbing passion - restored!

Този weekend беше "за пръв път от много време" по доста причини. За щастие все хубави.
Първо за пръв път от много време бяхме повечко хора на скали и усещането за "компания" ми беше много приятно. Както и очаквах наличието на толкова хора ми действа изключително мотивиращо. Тъкмо нещо поугасна и ми падне тонуса и стане нещо готино - Мишката изкатери "So what?", Габи се пробва на "Джурасик парк" или просто гледаме как някой катери по някой тур и го окуражаваме. Не знам защо (всъщност защо не?), но това ми действа много добре. :)
Второ за пръв път от много време бяхме на Боженица. За пореден път се убедих, че обожавам това място! Красиво и спокойно, гледките от туровете са просто прекрасни... Какво повече да искаш?
Третото и четвъртото "за пръв път от много време" са свързани с второто. Третото е че просто отидох и си изкатерих туровете. Без страх, без мъка и гърч. Не знам защо, но на Боженица просто катеря по-леко отколкото на Лакатник или където и да било другаде. Дори трудни турове ме натоварват по-малко, отколкото лесни турове на Лакатник. Иди, че го разбери, но е факт. :)
Четвъртото ми харесва особено много - за пръв път от много време наистина си припомних защо толкова обичам катеренето. Това беше докато катерех "Звезди" (малко преди да се нахакам в тавана и да започне великото чудене "Абе тука защо няма следващ клин!?" и "И с'я к'во правя?!?!"). Чувството просто ме заля - самото щастие, че ти си тук и правиш това. Чисти и красиви движения. Плавни и спокойни. Големи хватки, малки хватки - няма значение - тялото ми беше така загряло и фокусирано, че това сякаш вече беше без значение. Хватка, стъпка, прехвърляне, протягане, хватка, смени баланса, стъпка, изправяне, хватка, вкарай коляно, увисни навън, включване... И през цялото време някакво странно спокойствие и още по-странна радост. Наслада. Странна история, защото катеренето по принцип е свързано с доста страх, болка, напрежение и т.н. Общо взето е една разходка до ръба на възможностите ти, а там определено не е приятно място за размотаване. Радостта и задоволството идват малко по-късно, когато вече се радваш, че си победил страха и болката и си стигнал малко по-далеч, направил си нещо малко по-трудно и сякаш мъничко си разширил възможностите си. Но този път не беше така. Не вървях по пътя за да стигна до края му, а се разхождах заради радостта от разходката. Беше прекрасно! :)

1 comments:

Deian said...

Този уикенд на Боженица беше върха. Ние се чудихме дали да изберем Вражите, обаче направихме правилния избор :)
Снимка на Габи по Джурасик Парк има при нашите: http://sgg.suchgoodguys.com/thumbnails.php?album=41