Friday, December 01, 2006

Как двама програмисти изпрограмирахме една пица... :)

Вчера след работа се занесох до Венски да ми обяснява що е то CMSMS и има ли то почва у нас. Оказа се, че не е купил бира (а той без бира никакви CMS-и не обяснява...) та ходихме до денонощния. От толкова време не ми се беше случвало, че беше направо носталгично изживяване. Пробвахме новия коледно-новогодишен зимен туборг, който се оказа, че не е нито светъл, нито тъмен, а е по-скоро някъде там... Обаче поне на вкус го бива - след каменицата подложена преди това с колеги в Сърцата ми дойде доста добре.
Докато си обяснявахме CMS-а се оказа, че Венски трябвало да прави пица. Като ще се прави пица, много ясно, че и аз ще съм там някъде! :) Обяснихме си каквото имахме за обясняване (и изпихме по бира) и седнахме да правим пица. Майко мила... Венски да прави пица не знае, аз - също... Как да е - заехме се с това, дето го знаем - намазахме тавата с олио. То дойде малко в повече - по мое мнение около три пъти повече от необходимото... тръгнахме да разпъваме тестото, то не щеше да стои по средата, та падна борба и смях. В крайна сметка се преборихме с него, като се омазахме до лактите в олио. Естествено точно в този момент ми звънна телефона, та имаше скоростно миене на ръце и т.н. Оказа се, че е много точен човек - майка ми. Айде сега да обяснява защо се свива това тесто и от къде накъде така ще прави. После как се задушават гъби. По този въпрос разбрахме, че се слага една с.л. (супена лъжица) олио и още една - бяло вино, след което посоляваме. След това трябвало да чакаме да изври водата и сме готови. Всичко много хубаво, ама след като затворих се замислихме каква е тая вода, дето трябвало да извира. Никой не ни беше обяснил, че гъбите ще си я пуснат, та по въпроса набухахме половин чаша вода в тенджерката и получихме de facto варени, а не задушени гъби. За сметка на водата забравихме да ги посолим. Абе изобщо... купонът беше пълен, но на никой не му пукаше (който ни е виждал двамата с Венски във фаза знае за какво иде реч).
Пордеждайки пицата сложихме доматен сос, наредихме шунка, Венски поръси обилно с маслини (обезкостилчени - бравос) и след това решихме, че всъщност ни се ще да има и ананас отгоре. Не знаехме как точно ще се върже едно парче пица на което има маслини и ананас, но... кой му пука - нека има. Наръсихме и ананас и аха-аха бяхме пъхнали пицата във фурната (поръсена с кашкавал, много риган и малко босилек - сетихме се...) когато се върне Невенче да я проконтролира и добре, че се върна, че да каже как, аджеба, се работи с фурната (т.е. кое положение на копчето пуска и двата реотана).
В последствие се оказа, че пицата не само се яде, ами даже е вкусна. Единственият кусур беше в тестото, че беше малко превтасало, ама то за това не е наша вината - 'то така си беше'... :) А за многото олио на Венски - много добре си дойде - пицата хич не беше залепнала и си беше супер просто! :)
Докато приключим с всичко това (и междувременно изпием по още бира в типичен за местността стил :P~) взе че стана супер късно, всякакви надежди за градски транспорт си отидоха, аз си нарамих преполовената бутилка бира, препасах си раницата и поех пеша дългия път към дома...

Забавно, а? :)

2 comments:

CarreraGT said...

Ей, да бяхте казали. Може в кухнята да съм като рицаря на печалния образ и общо взето нищо да не ми идва отръки, ама поне пици правя страхотни :) А човек като може да си прави пържени картофи и пица, какво друго му трябва?

ro-tex said...

От точно това правене на пица дойде следният отговор:
"Няколко бири и добър приятел, с когото да ги изпиеш!" :)