Осмици, деветки, рапели и Варваристан!

Въпреки всичките си планове този уикенд да не ходя на скали, а да седя вкъщи и да си пиша курсовата работа вчера все пак се озовах на Боженица...
И отново докато пътувахме се страхувахме от мъглата, която се стелеше тук и там, и отново стискахме палци да е достатъчно топло (тръгнахме от София при -2 градуса...) и в крайна сметка Боженица отново ни се усмихна! :) Имахме перфектно време за катерене - слънчево, но е много топло, сухо и приятно, тихо и почти безоблачно.

Михаела се зае да научи Весела и Стефан да свалят установка и да пускат рапел, като за целта им изводи Ламята Виолета и Сателит. Браво на нея - води все по-често и все по-малко я е страх! :)
Аз и Габи пък се отцепихме при скарите за да си работим по набелязание турове - той по Джурасик парк (7c+), а аз по Мармалад от фасове (7a). Аз започнах пръв, леко наплашен от категорията и съответно паднах. Много готино падане всъщност - отдавна не ми се беше случвало да падна наистина вместо да се развикам "Обери!". След това Габи последва моя светъл пример - мина си пасажа и... падна. Мъка...
На втория ми опит на Мармалада се получи нещо смешно - както го описа Габи аз качих целия тур за 3 минути и на по-малко от метър от края вече бях толкова напомпан, че просто не можех да продължа, въпреки, че около мен имаше все джобове! Затова си харесах най-големия и като се почна едно сменяне на ръце, усукване наляво и надясно, малко мръдване насам, малко - натам... Ужас! Просто едва се крепях! Обаче бях минал гадния пасаж на гадното нещо и нямах никакво намерение да падам точно тук!!! След 5-10 минути висене на това място и безнадеждни опити 'да си почина' се оказа, че всъщност съм успял донякъде - и двете ми ръце вече можеха да се държат криво-ляво, а и бях опипал всички хватки в околността, та успях да си намеря малко по-лесен път нагоре. Две движения по-късно пак имах нулева сила, но изпсувах, заклещих си пръстите в една цепка, стъпих по-добре и се оказа, че мога да се задържа там. Просто се самоосигурих и... готово! Първата ми осмица беше изкатерена! :)))
Време беше Габи да направи втори опит. Странно, но отдолу изглеждаше все едно категи едва ли не с лекота - нито звук! Само едно-две по-нервни и очевидно силови приплясвания по скалата докато си намери точно хватката показваха, че всъщност му е доста трудно. И в един момент - хоп! Оказа се горе, на почивката! Радост! :) Оставаше му да мине само през един таван и всичко щеше да е ОК! Седя и почива търпеливо, както си трябва. В един момент реши да тръгва и докато го видя как стъпва в тавана той вече беше горе и се радваше на гледката! :) После разказваше как бил така надъхан на този таван, че просто не го усетил! Има си хас да минеш пасажа на тур 7c+ и да паднеш след него! :) Яко... Много яко! :)

Вече почти на стъмване се хвърлихме да покатим още каквото намерим - Габи беше толкова лудо ентусиазиран, че си е качил лудия тур, че просто му се катереше! Сгази набързо моя Мармалад от фасове, а аз си повторих Време за мечтане - много приятен тур, макар и целия обрасъл и мръсен и с триещо въже и т.н. Просто ми харесва. Междувременно се появи Михаела, която за разлика от нас не беше катерила достатъчно и я сърбяха ръцете. Набързо я навихме да пробва Варваристан (6a) - доста силов и доста таванест, макар и по големи джобове. Както ми разказаха тя просто го е сгазила! (Аз наглеждах Стефан и Весела докато пускаха рапели.) Супер! :)))

Както обикновенно си тръгнахме по тъмно, като този път изпуснахме и залез, и всичко. Забихме се в Олимп и поляхме с бира прекрасния ден - всички доволни и щастливи!
Направо приказка! :)