Happy New Year!

Както обикновенно с леко закъснение, но все пак и аз се включвам към сериите честитки с които по традиция се заливаме около Коледа и Нова Година. Тази година към серията се присъединява и "Честито членство в ЕС!", което бива приемано по-скоро със смесени, отколкото с радостни чувства. Е, някои хора много се радват (не знам защо), други пък направо започват да псуват (и тях не ги разбирам), а трети просто казват "Ми то аз какво ли разбирам, ама 'айде честито!". Именно към третите се присъединявам и аз, тъй като смятам, че:
а) не разбирам достатъчно за да давам компетентно мнение (въпреки, че като един истински българин ще си дам некомпетентното);
б) смятам, че е хем добре, хем зле - добре, защото може да ни повлияе положително на народопсихологията и най-накрая да вземем за се замисляме преди да правим простотии и да си мислим, че няма проблеми; зле, защото не смятам, че икономиката ни е готова за това - най-малкото не знам дали бизнеса може да си позволи да вдигне заплатите достатъчно, че да компенсират задължителния скок в цените, който ни чака, което пък моментално ще рефлектира върху онова митологично същество 'средния българин', който моменталически ще обеднее, колкото и да му разправят, че инфлацията е 0,0000001% :)( ;
в) така и така сме вече вътре - по-добре да се радваме и да стиснем зъби и други работи и да се оправяме, отколкото да седим и плачем;

Стига толкоз полИтика. Сега за купона...

За новата година се организира масово наяждане у нас. Събрахме се малко над 20 човека (за разлика от обикновенно, когато сме над 20 говеда) и хапнахме добре с вкусотийките, които бяха приготвили Мишката, Нат, Жани и Ива (нарочно ги изброявам и нарочно е в този ред). Мишката удържа на обещанието си да сготви крехки и сочни телешки пържолки с гъбен сос (който се оказа пиниза на вечерта), а баклавата, която беше направила два дни преди това (за да си отседи, че като поседи става по-хубава) беше станала направо фантастична!
Събитието беше предвидено да се състои главно в седене около маса, хапване, пийване и сладки приказки. Незнайно как то се задърпа, извъртя, измъкна и пак си се обърна на купон. При това нека подчертая - един доста, доста хубав купон! Сред най-приятните (макар и сред най-спокойните), които съм организирал. Също така и сред най-безпроблемните, което вече е странна комбинация - обикновенно колкото по-добър е един купон, толкова повече ми се късат нервите около него и после само слушам колко било хубаво без да мога да си го спомня (за мен яките купони у нас са главно: разлято пиене, недоволни от музиката хора, скарани хора, сдухани хора, препили хора, хора без чаша, хора без пиене, заспали хора. В един момент ми писва от всички тези хора и се кротвам някъде я с чаша, я с дружка за приказване, я с девойка и решавам проблем като му тегля една дълга майна... :) ). Та така... Може да се каже, че съм доволен от това новогодишно парти. Е, съседите от отсрещния блок сигурно не са толкова доволни, защото от терасата ми биде изстрелян цял арсенал фойерверки, пиратки и всякаква друга пиротехника (аз не участвах в това веселие, та не знам какво точно е гърмяно). Основна причина за недоволни съседи всъщност е една ракета, за която чух, че се е приземила не другаде, а именно на терасата на въпросните съседи от отсрещния блок, където на всичкото отгоре се е взривила! Слава Богу, тези ракети са светлинни, а не звукови и не е причинила (май) сериозни щети.

Сега малко за подаръците:
Нат разцепи мрака със серия портрети на хората от компанията - всички много им се радвахме. Наредихме ги в редичка и ги снимахме - мнгоо приятно чувство на задружност внесоха. Жалко, че нямаше за всички, но то пък и не всички присъстващи бяха истинска част от компанията (някои изобщо не бяха, де...).
Ива отново раздаде подаръци в неин стил - прекрасно опаковани дреболийки, които те карат да се усмихнеш. Много приятно. :)

Аз пък се сдобих (от Мишката, разбира се) с една страхотна книга за черно-бялата фотография, която се надявам да имам време скоро да изчета и изпробвам. (Знам, че това е персонален подарък, за разлика от тези, за които пиша малко по-нагоре, но това си е моят блог и е нормални да съм с предимство. Пък!)
И като съм започнал да се хваля с подаръците си - най-сетне се сдобих с нож (за който платих, както си е обичай). Сестра ми се погрижи за мен, тъй като се видя, че аз няма да намеря време да ида да си купя. Ето го и въпросният нож:



Малко инфо:
име: Magnum Kosinus (смейте се на математика!)
острие: 85мм
стомана: 440
тегло: 117гр



Толкова от мен за сега!