Опс, пак се замотах....

Мда, ето че сесията свърши и аз потънах. Никакъв блог, нищо! Ама то и това е хубаво... Мотам се яко, без дори да разбирам с какво точно се занимавам. Само дето през повечето време са хубави неща. Примерно днес за пръв път от маса време бях в парка. При това с Мишката. Тя трябваше да учи, така че по принцип нямаше как да прекараме особено много време заедно. Решението което намерихме се оказа доста приятно - седнахме си на пейка, тя си отвори лекциите, а аз си отворих книжката. Беше доста приятен слънчев ден. Много гот.

В момента мислите ми се реят по особено странен начин... Не мога да се фокусирам върху нищо, но съм решил, че ше понапиша нещо тук. Не че съм го планирал де - преди 5 минути не знаех, че имам подобни намерения. :)

По-горе споменах книжка - Габи ми даде 1984 на Оруел и тотално ме зариби. Книгата е психария! При това е ужасяващо достоверна по един малко странен начин. Да, методиката със сигурност няма да е същата, но това за което се разказва определено може да се случи. В момента, в който анонимността си отиде от Интернет - бум! Свършено е със свободата на словото и всички произтичащи свободи! Ето ви една кауза, за която си заслужава да се борим.

As a totally unrealted matter I ran a small test on my iPod. A friend of mine complained that the batteries of these things are not even half as good as advertised. So, I decided to check how long can my player go in perfect conditions (it's obvious that the advertised "24 hours playback time" are measured in perfect conditions). What I did? I charged my player to the limit - plugged it in my PC and left them there for about ten hours - more than enough. Then I set it to play my entire playlist (863 songs - more than enough), earphones jacked in as expected, the volume at about one third of the maximum (enough to listen to in a not very noisy room), put it in a cabinet and left it there to play undisturbed.
Test results: 26 hours of continuous playing and still had some life left in it! I didn't wait for it to finally die. Twenty six hours are more than enough for me! Well, as SASh noted, this is pure playback time, not at the maximum volume, without lighting the screen, without watching photos (a lot of my songs have album art attached but that's another thing) and so on. The normal usage time would be far less but I think it would be about good enough for me.

Защо написах предния абзац на английски ли? Ами първото изречение така тръгна в главата ми.
Какво друго става напоследък? О, да! В събота ще има боулдър състезание! Очаква се да бъде доста голямо всъщност - катерачи от България, Румъния, Гърция, Македония... Мамо-мила! Състезанието ще бъде... отворено, да речем - няма да се следи стриктен ред, да се засичат времена и т.н. Просто ще има доста боулдъри, които да се направят и тълпата ще бъде пусната да се бори с тях! Ще бъде жесток купон! Или поне така се надявам, защото смятам да участвам и определено няма да съм там за класирането (кои ще са на челните места е що-годе ясно от сега). Хубавото на състезанието е че ще раздвижи стената - по случая ще бъдат докатани 500 (пет пъти по сто!!!) нови хватки! Всичко ще бъде пренаредено и ново - просто супер. Няма вече да правим траверса наполовина със затворени очи, защото го знаем на изуст. Друго доста хубаво относно състезанието е, че доколкото разбрах приходите, получени от него ще бъдат използвани за подпомагане на семействата на момчетата от Млад Дихател, които загинаха на Матерхорн. Ако и на вас ви се намира някой свободен лев за една добра кауза (макар и толкова тъжна) - включете се в набирането на средства. Както се казва "пет лева са си пет лева" - кой с колкото може.

Леле, това взе че стана един дълъг и разнороден пост. При това пълен с типографски грешки, ако мога да съдя по тези, които поправих по време на писането му. Ако видите грешка... к'во ако - като видите грешка, не ми се смейте (все пак е два и половина през нощта и на мен ми се спи като никога...) ами драснете един ред да я оправя. :)

Толко от мен за тази нощ - лека! :)