Катери ми се... :(

Катери ми се. Big time! Всъщност през цялото си свободно време мисля почти само за това. В събота с Михаела бяхме на Комини, но поради независещи от нас обстоятелства не можахме да катерим много. Поне беше по-хладно от колкото е в София. Само че това не ми помага на мерака за катерене. Работата до 8 часа също не помага - рядко успявам да отида на стена и дори да успея пак нямам много време и обикновенно бързам и се смазвам за половин час. Тези супер скоростни сесии май повече вредят, от колкото помагат. Пръстите ми направо плачат някои дни.
Снощи направихме някаква уговорка за палатка следващия уикенд. Ако стане място няма да мога да си намеря... Два дни на Боженица... Дано стане!
Тази седмица, обаче, мъката ще е пълна. Мисля да пробвам всеки ден да стигам до стена. Все някои дни ще успея навреме и ще покаервам по малко, пък било то и само траверси.
Вчера Деси ми даде някакви боулдъри. Ужас и мизерия... Много съм зле. Е, лесните ги направих, но когато трябва малко напъване и издръжливост... хич ме няма. Мъка. За жегата няма какво да си говорим...

Може би трябва да раздвижа слагането на малко кампусче вкъщи? Само да намеря време...