Doors, Странджа, Балканджи, нестинари и тарамбуки

The Doors. По много. Това е, което слушам през последните няколко дни. Тази сутрин имаше едно половинчасово връщане към предната мания - The Cardigans, но ми мина и сега отново в ушите ми звучи "Touch Me". Няма как - това си е част от мен...
Снощи се получи доста интересна вечер - свърших работа малко преди 8 и хукнах към стена. Там се оказа, че е готиния портиер и с Любо катерихме до 9:30. След това той забегна да се види с Ива, а аз хукнах към НДК, където имаше концерт на Балканджи в подкрепа на запазване на защитения статут на Странджа (вижте петицията). Концерта го изпуснах, но се появих точно преди да започнат нестинарските танци. Да! Имаше истински нестинари пред НДК! Тълпата определено пощуря, завъртяха се диви хора. Аз не бях в цялата лудница долу и можех от високо да се насладя на гледката, а тя си струваше. Не знам колко хора имаше там долу, но бяха напълнили цялото пространство пред пилоните и повечето от тях се бяха хванали на хорото. Красота...
След като това поприключи с Мишката се завъртяхме наоколо и заседнахме отстрани, където разни мацки въртяха пой. Много красиво. Жалко, че нямах фотоапарат. По някое време спраха и ние се прехвърлихме от другата страна, където се бяха събрали хора с китара и тарамбуки. И се започна... Не мисля, че е необходимо описание на картинката. :)
Разбира се, засякох познати - още в началото се видях с Митев, а после при тарамбуките видях и Нина (която не ме видя), Стаса и Яна (която вече не беше изненада - очаквах да я видя там).
Беше страхотна вечер... Предполагам заради многото Doors тия дни ме е налегнало едно такова настроение... дето не ми се е случвало от много дълго. Седи ми се край огънче, говори ми се с разни хора, пеят ми се песни... Повей от миналото...

"We want the world and we want it now!"