Така или иначе съм започнал...

Така или иначе съм се захванал и съм се набъркал в последните събития, които взеха, че придобиха дори политическа важност, мисля че сега не е времето да си млъквам, дори и да бъда оплют масово от всички блогъри и природозащитници заедно. Защо ще ме плюят? Ей сега ще видите...

Днес чух за нов протест, който се подготвя. Шествие под мотото:
"НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!
в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието и Свободата на Словото"
Вижте сега... Аз съм "ЗА" българската природа. Също така съм "ЗА" свободата на словото. И мен като блогър, а и просто като гражданин на тази държава, ме засяга свободата на словото, полицейският произвол и т.н. Само че в случая мисля, че малко се прекалява. Не с шума, който се вдигна около Мишел и optimiced. Прекалява се с това шествие. Не че е лошо да се протестира срещу глупостите, които управляващите правят - много е хубаво даже! Само че да се протестира най-общо в подкрепа на доброто по света е доста безсмислено и дори лошо. Защо е лошо ли? Ами защото малко или много омаловажава останалите протести. Един вид "На нас ни се протестира и си протестираме. Е, вече нямаме кауза и за това ще си протестираме за каквото се сетим". Не бива така. Не е като да няма за какво да се протестира. Не е като да няма какво да се постигне с протестите. Само че за да се постигне нещо конкретно е добре да се поставят конкретни искания.

Примерно:
- можем да се борим срещу абсурдът, който се случва в момента в Несебър - в.Дневник - Несебър губи паметник на културата
- можем да се борим срещу бездействието на властта спрямо изсичането на горите на Банско за нови писти и незаконните строежи в парк Рила

Мога да продължавам още доста, но мисля че идеята е ясна. Сега мнгоо хора биха скочили срещу мен с викове "Ами ние нали за това се борим!? Нали за това е този митинг-шествие?!". Ами не, не е за това - той е "в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието и Свободата на Словото", което не е точно същото. Не е точно същото защото вместо да постави точно определени въпроси и искания, в този случай тълпата просто идва и показва, че я е грижа за природата и свободата на словото. Да, това е хубаво. Политиците дори могат да погледнат от мерцедесите си, да се почешат по брадите и със задоволство да си кажат "Мммда. Хубаво. Значи им пука за природата. Хубаво. Значи ще я пазят повече. Това е добре." и след това тези мисли по никой начин няма да ги накарат да тръгнат на кръстоносен поход срещу бюрокрацията и корупцията за да спасят Рила (примерно).
Друг би бил случая ако тълпата тръгне с конкретно искане (каквото беше запазването на статута на Странджа) и не се откаже докато не го постигне. Тогава политиците може да се почувстват попритиснати и да вземат да направят нещо.

Нещо доста разводних темата - моля за извинение. Ще се опитам тук за събера цялата идея в две думи:
Да се протестира без ясно изразено искане е все едно да се протестира срещу всичко лошо по света - няма смисъл, това само внася излишно напрежение.
Да се протестира с точно определено искане е изразяване на гражданска позиция и може да доведе до положителни промени (да живее Странджа!) защото поставя ясни въпроси, които се нуждаят от ясни отговори и действия.

Това е от мен. Извинявам се ако съм засегнал някого - не съм искал. Просто исках да изразя мнението си по темата.