rambling

Let's Follow The Cops Back Home

Започвам деня с Placebo. Не знам дали е късмет или следствие, но състоянието ми е подходящо. Искам да спя, да седя по пейките в парковете пиейки кафе, да гледам хората, да гледам небето. Не искам да седя в офис и да се опитвам да разгадая идеята на човека, проектирал engine-а с който се опитвам да работя. Искам да ида на Враца и да катеря. Искам много неща...

Post Blue

А може би греша. Може би не искам нищо от тези неща, защото всъщност искайки ги се оплаквам от живота си, а не би трябвало - аз си го харесвам. Харесвам и себе си - такъв, какъвто се направих с години упорит труд (малко) и с отчаяни, хаотични удари върху същността си (много). Все пак този живот е именно израз на същата тази същност, която се опитва да прави любимите си неща. Странно тогава, защо ми идва в повече по този начин...

Май самото начало е грешно - искам да премахна симптомите без да излекувам болестта. А болестта вече е малко или много ясна: I've lost my edge. I've lost the will, the desire to live, to create, to run, to shout, to laugh. I've lost that single thing that made me real, that helped me walk the path I've chosen. And now I'm tired and want to rest. Maybe I should, maybe I shouldn't. I don't know anymore. I know one thing:

I want my edge back!

Искам си обратно желанието за живот, силата...

Pierrot The Clown

И ще си я взема.