Бях запланувал два месеца за почивка от натовареното работно ежедневие, за седене вкъщи, помотване, гледане на филмчета и т.н. Може би ако това време се беше паднало през лятото нямаше да ми е проблем да го оползотворя, но точно в момента ми се струва безкрайно много и ужасно отегчително. Същевременно седенето вкъщи както винаги убива желанието ми да се занимавам с каквото и да било и по този начин обесмисля това, иначе полезно, време. Вчера се опитах да прочета нещо за дипломната си работа. Погледнах това-онова, едва ли не се отчаях от цялата работа и я зарязах. (Оказа се, че трябва да напиша модули на C++, които да правят Win32 API извиквания. Интерфейсът ще е Java, която ще се свързва със C++ библиотеките посредством JNI. Абе е***о си е м****а...) Нещо подобно се получава с горе-долу всичко, което подхвана. Много, много неприятно.
За да се самозаблуждавам, че все пак върша нещо продължавам да си чета основния tutorial на Java. Него поне го попрочетох и си поиграх с разни нещица тук и там. В момента чета за Generics, което отново не е нещо качествено ново като идея. Май единственото нещо в цялата Java, което наистина ме изненада и ме накара да се замисля бяха nested classes ( + static nested classes, inner, local и anonymous classes). Има си някои собствени врътни и особености, но иначе като цяло е ясна. Само дето тотално ми липсва мерак и вдъхновение да седна да пиша и вече започвам да се шашкам защо ли е така. Честно казано не държа да намирам отговора, стига да вземе да ми мине...
В светлината на горното ми идва да споделя, че напоследък май съм изгледал повече филми от когато и да било. Започвайки с целия сериал Firefly и продължавайки със Serenity, The Chronicles of Riddick, V for Vendetta, Sin City...
Това преди просто не е било и ако продължавам така направо е откача.
Трябва да измисля нещо...
2 comments:
Неизхождайки от личен опит, ти предлагам да си смениш хобито. Временно. Или да заминеш някъде за седмица две.
Ако си като мен (нещата от живота ти омръзват, дори да продължаваш да си мислиш че са яки - примерно някой спорт) то горното може и да помогне.
Ама аз нямам време и не съм го пробвал, затова викам неизхождайки :)
Проблемът не е в хобито - катери си ми се. Дори в този кучи студ съм навит да поема към почти кой да е катерачен обект, стига да се навие някой да дойде с мен.
Проблемът е по-скоро... и аз не знам точно. До някъде е работата, до някъде е бъдещето, до някъде е всичко на света. Нали знаеш - "нещо като нищо на света". :)
Иначе заминаването надали ще свърши някаква работа, а и не мисля, че имам къде просто да се хвана и да замина.
Post a Comment