Tuesday, January 22, 2008

За журналистите и езика. С отвращение!

Не мога. Опитах се. Борих се със себе си няколко минути, но не успях да се самоубедя, че не трябва да пиша този пост, защото отново е оплакване от нещо. Само че не мога да не го направя, защото има нещо, което искам да кажа:


Уважаеми журналисти!
Имам една проста молба към всички вас, а именно:

Спрете да поругавате прекрасния ни език като ненужно го замърсявате с чужди думи! Отвратително е!


С течение на времето почти свикнах с безумията по софийските улици: фрозен йогурт, тейк ауей, best mebels (олеле!). Почти спрях и да изтръпвам докато слушам новините за поредния "килър" или не знам каква друга глупост. Слава Богу, още не съм чул да си имаме "киднапъри" - за сега са само похитители.
Днес обаче косата ми се изправи докато четях статия в един уважаван от мен вестник, а именно Капитал. На няколко места в текста на статията се говори за новия "екшън план" на правителството. Първоначално реших, че това е препратка към американските филми, които наричаме екшъни и е вид шега. За мое голямо разочарование се оказа, че това съвсем не е така и журналистът, списал статията (не открих името му под нея) е използвал израза съвсем сериозно. Да, предполагам, че "план за действие" или може би "стратегически план" не звучат толкова внушително и интересно като "екшън план", но поне е ясно какво означават и са изцяло на български.

Хора, ако продължаваме така скоро ще ми трябва англо-български речник за да си прочета вестника!

Редовно и с интерес следя блога на Нели Огнянова и вярвам на мнението й. Много бих искал да знам какво мисли тя по повод журналистическия произвол по отношение на езика и ако по неведомите пътища на блогосферта това стигне до нея и тя намери за необходимо да коментира ще ми бъде безкрайно интересно да прочета коментара й.

1 comments:

Nellyo said...

Здравейте, както знаете, аз ви виждам, когато цитирате блога ми - така че виждам и въпроса, разбира се.
(1) И при максимална грижа не можем да се спасим от навлизащите чужди думи. Живият език се развива. Дори държава с твърда езикова политика като Франция не може да ограничи този процес.
(2) Но говоренето изисква грижа. Надеждата ми не е в правните мерки (забрани, закони и др.), а в грижата към езика (баща ми, учител по български, на всяко сгрешено ударение казваше "няма такава дума").