Боженица! Най-сетне... :)

Петък вечер след стена случайно хрумване ни отведе в "Клуб 33", където не бяхме ходили от месеци. По абсолютно съвпадение там се появиха Мънето и Ицо, които след обикаляне на половин дузина заведения също се бяха сетили за "33". Неволно раговорът стигна до въпроса "А вие ще ходите ли някъде през уикенда?" и по-малко от минута по-късно, след низ от случайности, се роди идеята да ходим заедно на Боженица!

Денят отдавна беше наречен на Мишката и на установките по плочите на Двете фукли, така че именно с това започнахме - лекия вариант на Еректор и Двете фукли. Взимам си назад думите за Двете фукли, че било лесен тур! Турът си е един добър 6a+ и не е като за хора, дето прохождат на скали. За сметка на това е много приятен - истинско удоволствие беше да си го припомня!
Някъде по средата на деня си имахме малка забавлявка с един непознат до сега тур - Траверсът Хинтерщройсер. За него знаех къде започва, че върви по дъга и че е около 5c/6a. От земята се виждаха само първите три клина, но това не ми попречи да тръгна. Виж, когато стигнах до пети клин под големите тавани (без възможност за излизане през тях) и в околността не се виждаше следващ клин малко се притесних... Случайно преминаващ катерач ни информира, че следващият клин е част от П.Т.П. и е около 5 метра по-нататък по хоризонатала и ако падна пътем ще се замажа във винкела в началото. Яко, а? Мислих го известно време, но все пак здравият разум надделя и след два рапела (два за да избегна грозния пандюл през храстите), спуснати от тесни единични клинове вече бях на земята - щастлив като хлапе в локва! ;) Не е лошо от време на време да се случва и по нещо неочаквано, стига да е безопасно - забавно е.
Равносметката от деня е доста положителна - изкарахме си добре, аз минах пет лесни тура, Михаела - три. Не я пуснах по Хинтерщройсер по разбираеми причини, а отказах да сложа установка на Даниебат защото докато стигна до горе свалих поне четири камъка. Добре, че катерехме с каски точно в този момент.
Хора, зима е - водата замръзва, скалата се пука и камъните си падат. Носете каски!

По пътя наобратно също не разминахме с емоциите - оказа се, че радиаторът на колата е спукан и антифризът изтича. В резултат колата загряваше ужасно, пушек от прегрял антифриз влезе в купето през парното и омазни цялото предно стъкло. Фаровете на насрещото движение потапяше пътя в ужасна мъгла (мазнотия по стъклото - блях...). По този повод трябваше от време на време да се пресягам пред Мънето за да забърсвам енергично стъклото. :) Абе забавлявка...

Какво да ви кажа - денят определено си струваше! :)