status update Jan 10

От няколко месеца (два-три) използвам Linux като единствена операционна система. Не, не съм си изтрил още Windows-а, защото човек никога не знае. До сега има само две програми, които ги има под Windows, но ги няма под Linux - Siemens Mobile Phone Manager (да, за съжаление телфонът ми наистина е Siemens...) и iTunes. Тази сутрин пуснах Windows по втората причина - исках да си синхронизирам часовникът на iPod-а, че от както смениха времето си седи с един час встрани (хмм, може би от повече време ползвам само Линукс значи...) и това малко ме дразни. Джаджата изглежда не е достатъчно умна за да се сети сама по датата да си го оправи и разчита на iTunues.
Както и да е - седнах да се оплача от преживяването с Windows. Останах шашнат - тъпото нещо успя да ми скъса нервите (което, признавам, не е трудно) за по-малко от 15 минути. Първо останах очарован от това колко по-бързо стартира в сравнение с Linux, но след като ми се наложи да рестартирам два пъти за да си подменя софтуера за телефона това мило и топло чувство бързо-бързо изтече в канала... Няма да обяснявам отново за "не можете да изтриете този файл, защото някой го използва" - това не спира да ми къса нервите.
С две думи - update-нах си iPod-а, качих си новите епизоди на podcast-а на TEDtalks и с радост рестартирах обратно под Ubuntu. Задачата за деня - да намеря начин да пусна iTunes под Linux. Разни хора казват, че са го правили и работи. Аз не успях. Другото е да си намеря някакъв софт с който да мога да си backup-вам телефона. Както се оказа за целта не ми е нужен Windows - софтуерът на Siemens ми каза, че не поддържа моя модел телефон (C75) и да си гледам работата.

По-веселото от деня е, че след известна борба с различни инструменти най-сетне успях да направя executable jar в който да натикам първото си написано на Java приложение, което наистина си има GUI.

Край на включванто.