Friday, March 21, 2008

България и носталигията по соц-а

Вече за втори или трети път чета как в България се вихри носталгия по соц времената и как някакви хора заявяват, че "не е било чак толкова зле" и "управлението с твърда ръка" всъщност не е лоша идея. При това млади хора, а не дядовците ни, които си спомнят с умиление младостта си и как кашкавала е струвал 30 стотинки...

Абе хора, вие луди ли сте?!

От позицията си на 24 годишен гражданин на тази държава, който помни поне малко от соц-а и доста от прехода искам най-отговорно да заявя, че не страдам от никаква носталгия! Не, не страдам от носталгия по Кореком и неговия елитаризъм, не страдам от носталгия по избора между цели два вида салам и не страдам от носталгия към времената, когато за да излезеш от държавата ти е трябвало ужасно упорство и много късмет.
Сестра ми вчера замина за Швейцария на нещо като почивка. Снощи ми се обади, че ще минат за малко до Германия. Приятелите ми учат из Европа и света. Преди няколко дни ходих на скали с австриец, който просто минава на гости на приятелката си. Мисля си как да събера някой лев и да ида да покатеря в Испания.
От друга страна водя блог - казвам на света каквото си искам и не питам никого за разрешение, освен себе си и собствената си съвест. Имам достъп до всичката литратура, музика и всички форми на изкуство, които се създават по света. Слушам музика на един от най-модерните mp3 player-и и ежедневно използвам най-новите технологии.

Не, не изпитвам носталгия.

Да, животът е скъп и е трудно. Да, парите не стигат. Да, кофти е и няма сигурност. Да, живея с родителите си, защото не мога да си позволя собствено жилище.
Но в моментите, когато свъртя някакви пари мога аз да си избирам за какво да ги похарча. Мога аз да си избирам в кой град да мизерствам - в България или в чужбина. Мога да си избирам какво да работя, какво да уча, с кого да се виждам, какво да говоря и какво да слушам и чета.
Това, драги носталгични приятели, се нарича свобода. И колкото и да не харесвам хамериканците, не мога да не им призная, че с поне едно нещо са много напред - те ценят свободата си! А някои от вас са готови да се откажат от нея в името на колективната (без)отговорност и обещанията за някакво светло бъдеще, което всички знаем, че никога няма да дойде...

5 comments:

Магдалина said...

Радвам се, че има по-млади хора, които мислят като теби и да оценят какво получихме - свободата.

Anonymous said...

Чадо, ти като си на 24, какво помниш от соца?! Е, сигурно помниш де, но предполагам, че не е много и е строго по детски.
Всъщност носталгията не е толкова по соца, колкото по сравнително стабилната социално-правна система, законността и искрените приятелски отношения... преди времето на масовата присвоизация, мутрите, източването на банките, блиндираните врати и решетките по първите етажи на жилищата. Ти знаеш ли, че тогава хората си държаха ключа под изтривалката?

Anonymous said...

"... и да не харесвам хамериканците, не мога да не им призная, че с поне едно нещо са много напред - те ценят свободата си! ..."
Хахахахах... Невежи са блажените (или беше наобратно, a?)

ro-tex said...

@Анонимен1: "стабилната социално-правна система"? Коя по-точно? Тази, която казваше, че синовете и дъщерите на "активните борци" (така ли им викаха) и другите хора високо в партията могат да учат право (примерно), а другите - не? Искаш да ми кажеш, че наистина е имало равенство тогава? Блажени са невежите (или обратното) казва анонимен2 в коментара си... Та от кое поколение мислиш съм чул за сефте израза "някои са по-равни от други" с лека цинична усмивка?

Иначе масовата присвоизация и мутрите - какво? Пръкнали са се от само себе си? Айде не на мен (патето с жълто около човката) тия... Не са ли те продукт на същото това време?

Знам къде си държаха хората ключовете... Знам и че като видех мандарини знаех, че е Коледа...

@Анонимен2: Не съм казал, че го изпълняват - особено напоследък с дивата си парания. Но поне го казват и се опитват да го вярват. Кажи на българина за свобода и той ще ти се изсмее и ще се откаже от нея за 5 лева...

Anonymous said...

ro-tex, нали това казах: "носталгията не е ТОЛКОВА по соца, колкото по..."
Никой не се е затъжил по "по-равните", опашките за банани по Нова година, лихвоточките, реда за автомобили и т.н.
А сега да не е по-различно? Отива човека, плаща кеш, независимо дали купува или дава подкуп, и не му пука за никакви права и равенство. Тогава номенклатурата имаше вили и коли, сега замъците и колите на някои властовици са в пъти по-големи и по-скъпи. За какво говорим тогава?
Пак казвам, не става въпрос за връщане на стария соц, но тогава поне имаше някаква защита и сигурност в правно отношение. Сега не дай боже да се наложи да съдиш някой - не знаеш от ищец дали няма да те направят най-големия престъпник. От друга страна хора като Топлото и Стависки минават метър. Двата случая са показателни.m