Малко по малко животът влиза в нормалният си ритъм на работа и катерене. Успокояващо и приятно е, позволява ми да се отпусна и да спра да се тревожа за всичко.

Нека официално обявя новото си работно място:
От средата на април съм junior java developer в SAP Labs Bulgaria. За момента ми харесва и се чувствам удобно тук. Нещата са малко утежнени от големината на компанията и малко мудно, но пък повечето положения са добре отработени и ситемата е смазана добре. Само времето ще покаже дали това ми пасва или не.

Катеренето напоследък е бавно, спокойно и удовлетворяващо. Ядрото на редовната група се поразшири с нов член - нашата австрийска приятелка Алекс и това доста освежи нещата. Появяват и разни странични елементи за разнообразие, но иначе сме си все същите стари кучета, както и преди.
Малко по малко философията ми относно катеренето търпи поредната си промяна - навлизам в една малко по-спокойна фаза, в която не гоня толкова категории въпреки (или може би именно защото) че ги постигам. Имам доста сериозна травма на един пръст и основната мисъл в катеренето ми всъщност е да го пазя и да не го претоварвам, като самото постижение малко или много остава на заден план. Това всъщност ме прави по-пасивен участник и ме поставя често в позиция на наблюдател, което се оказва също доста приятно - последните два дни катерих без да изкатеря нищо ново и въпреки това си прекарах прекрасно и съм доволен.
От друга страна липсата на обсебеност от категориите не ми пречи - последното ми постижение е флаш на Кристална злоба (7a), което е може би най-високото ми постижение до сега. Също така преминаването на Дуца (6c+) не е никак за пренебрегване, така че съм напълно доволен от себе си. :)

И така - тик-так, тик-так... Животът си тече.