"Рибарят и неговата душа" @199

Хм. Изненада и объркване - за пръв пър си тръгвам от представление в 199 разочарован. Да, когато поставяха "Алхимикът" бях леко разочарован, защото не бяха успели да предадат много от книгата, но след кратък размисъл реших, че то просто си иска текст и няма как да бъде предадено от сцената без да отегчи половината аудитория. За сметка на това идеята в "Рибарят и неговата душа" може да бъде предадена и с напредването на постановката оставах все по-учуден от факта, че никаква идея не стига до мен. Да, напълно е възможно проблемът да е в мен и собствените ми възприятия. Също така е възможно постановката да е предвидена за хора, чели цялото произведение (аз не съм). Възможни са много неща, но крайният резултат за мен бе, че изгледах една постановка, на която й липсваше фокус и основна идея. "Един човек намери щастието, жертва душата си за него, беше много щастлив, подлата му душа го примами обратно и той умря нещастен." А? И? Защо? Къде сбърка? Да, могат да се извадят безкрайно много мъдри изводи от горния сценарий, но... аз мога да съзра света в една-единствена песъчинка и тази постановка не ме обогати с нищо.

PS: Все пак имаше положителния ефект да ми покаже защо обичам да ходя на театър и че всъщност ми липсва и че трябва скоро да ида пак, този път на нещо по-смислено.