Thursday, December 18, 2008

безсмислен пост, който няма да промени нищо

Щях да започна поста с "Ох, защо на толкова некадърни хора се позволява да пишат и да дискутират разни неща, все едно са експерти, след като не могат да си намерят задника с карта?!", но няма. Реторичните въпроси понякога са леко безсмислени.

/* кратка вметка, обясняваща, че постът е провокиран около новоразразилата се феминистична/анти-феминистична дискусия */

Вместо това ще ви разкажа за един щастлив период от живота ми. Беше около 9-11 клас. Дойде след дългите тийнейджърски дискусии за живота и смъртта, за смисъла на всичко и най-вече за мъжете и жените, за секса между тях и за другите аспекти на съжителството им, повлияни или не от секса. В един момент аз и компанията ми бяхме стигнали до една доста блага точка - беше ни станало ясно, че мъжете и жените са равни по всички значими критерии с някои изключения, които са лесно обясними и всъщност никой няма много против тях (отваряне на врати, подаване на ръка, когато искаш нещо аранжирано/направено по-красиво - викаш приятелка да ти помогне и т.н.). Самите изводи нямат голямо значение - значение има спокойствието, което донесоха. Всички спорове мъже/жени просто изчезнаха и установихме, че никога не са ни трябвали особено - просто се бяхме освободили от един товар, натресен ни някъде отвън. Беше хубаво.
След това за съжаление малко по малко се разделихме, забъркахме се с нови хора и малко по малко сменихме компаниите. В един момент се оказах отново в такава дискусия и се почувствах все едно обсъждаме дали небето е синьо - бях се оказал сред хора, непостинали нашето просветление. Бях удивен, че тези хора все още смятаха,ч е си струва да прахосват време и усилия за да преливат от пусто в празно, вместо да установят най-сетне, че мъжете и жените са направени да живеят заедно и нито едните могат без другите. От тогава чувството за удивление и леко объркано неразбиране не ме напуска, когато видя такъв тип спор.

Докато пишех си мислех да помоля всички да седнат и да си помислят и най-сетне да разчупят засъхналата тиня, която някой е налял в главите им и да видят, че цялата тази работа е безсмислена и да си живеят спокойно заедно. После осъзнах, че това е като да обясняваш на някой, който не може да чете да се вземе в ръце и да погледне какво пише да стената пред него - просто няма да стане. Вместо това ще оставя поста такъв, какъвто е в момента - доста безсмислено изявление, обясняващо, че съм намерил истината и спокойствието и те са ей там, точно зад мръсното стъкло в боклуците по което всички се взирате и е толкова лесно да я видите, че за мен е невъзможно да ви я покажа.

Поради странното ми желание да сложа някакъв извод/bottom line:

Дръжте се с хората около вас все едно всички сме равни и изисквайте да се държат така с вас. Нито повече (ти не си с нищо повече от мен), нито по-малко (и аз не съм нищо повече от теб). Стига сте хабили енергия за безсмислени спорове - има къде къде по-важни неща, за които да се спори.

3 comments:

Anonymous said...

Thank you!:)

iffi said...

добре казано :)

Жоро said...

Постът ти не е никак безсмислен, защото не е останал неразбран ;)