Тази сутрин най-сетне се престраших, станах малко по-рано взех си колелото и се заклатих към офиса с него. На Руски паметник се оказа, че още спя, защото при опита да се кача на един малко по-висок бурдюр вместо да се кача на тротоара, всъщност се спрях в бурдюра и ... ами отдавна не бях падал. След това отрезвяващо/събуждащо преживяване нещата потекоха по-гладко и си въртях доволно и спокойно до малко след Красно Село, където асфалтът по велоалеята премина в чакъл. Карането по чакъл по нанагорно - лошо. Минах по плочките и паветата, където малко ми се разбъркаха вътрешностите, но иначе всичко мина добре.
Пораженията: яко се издрах на сгъвката зад коляното, но за сметка на това се убедих, че ръкавичките за каране за полезно нещо - ако не бяха те, сега дланите ми щяха да са надрани доста злобно.
Статистиката: от врата до врата (без банята) ми отне 30 минути по часовник. Банята (в моя чест - ледена вода тази сутрин!) отне още 15, защото страдах от сериозно нежелание да вляза под студената вода.
Изводът: идването с колело на работа си е предизвикателство, защото сутрин ми се спи и изобщо не ми се върти сериозно, а от вкъщи до работа е много лек, но постоянен баир. От друга страна изобщо не е непосилно да се направи и вероятно е просто въпрос на свикване. Мисля да опитам още един-два пъти и тогава да реша окончателно. Също така трябва да се види за колко време ще се прибера довечера, дали няма да има поражения по колелото ми докато е стояло на паркинга и други подобни подробности.
Вероятно довечера ще драсна малък update с историята на прибирането. Stay tuned! ;)
0 comments:
Post a Comment