Тази сутрин, пътувайки в трамвая, се пресягам, вадя iPod-а от джоба си и натискам Play. В ушите ми гръмва
Ich war ganz allein zu Haus
и за пръв път в живота ми тези думи имат смисъл! Толкова се изненадах, че машинално натиснах пауза!
Усещането е като да прогледнеш или рязко, за секунда, мъглата да се вдигне - толкова време си ходил в мътилка, че вече си свикнал и не си очаквал да просветне, но ето ти изненада!
Е, жалко е, че просветването продължи що-годе две изречения, но все пак е нещо! ;)
1 comments:
:):):)
scaramonche
Post a Comment