Голямото мокро нещо

Утре сутринта заминаваме за морето. Изобщо не мога да си го побера в главата. Последните дни беше невероятно тичане. Работа по дипломната, подаване на дипломно задание, носене на снимки за дипломното задание (някой идиот е решил, че трябва да се дават с него, а един друг идиот не провери какво му трябва преди да се изтресе в университета и по повода ходи до там два пъти), учене по немски, пак учене по немски и много бачкане. Не мога да се освестя, а и съм прекалено недоспал за да ми се удаде точно сега. Утре просто в някакъв момент Андро ще паркира пред хотела, аз ще сляза, ще ми замирише на сол и водорасли, ще чуя чайките (надявам се - много обичам писъка им) и ще се чудя какво се е случило... Ще съм точно като паднал от Луната.

Иначе изпитчето по немски мина днес, малко предварително. Мисля, че мина доста добре. Вече съвсем официално мога да си поискам хляб и бира на немски и дори ще имам документ за това. Така като гледам много повече на немски не мога да кажа. Като за ниво А1 - толкоз!

Сега отивам да вегетирам за известно време. Трябва да си събера багажа, но... после. Сега... сега ще си сипя една голяма мента със спрайт.