Есен, есен...

Вчера дъждът ни отказа от Враца и ни заведе на Карлуково. За мен това е първият ден от есента, сякаш - идват дъждовете, ветровете и мрачните дни. Тази сутрин с леко объркване търсех дрехите си, по-плътни от тениска. И това лято отминава, по-бързо дори от предишното. Е, какво да се прави...

Оказа се, че с разтегнат мускул може да се катери, стига да внимаваш много точно какво и как хващаш, но наистина не е добра идея. От друга страна хората пишат, че не е добре да шокираш тялото си, лишавайки ги от натоварването, на което е свикнало защото това се явява по-опасно в дългосрочен план. По тази причина днес съм си отново с шината, но довечера отивам на стена и ще правя ужасяващо скучни малки боулдъри, колкото да поддържам тонуса. Всеки ден - масажи с лед за повишаване на кръвообращението, комбинирани с Репарил за подтискане на възпалителните просцеси (след като съм разтегнал, значи тук-там съм и понакъсал, та ще има такива).

Забравил съм да осигурявам! Ужасно зле се представям. Мисля, че един от основните ми приоритети в катеренето тези дни ще е да осигурявам максимално много хора (което не е особено много на брой, тъй като през седмицата всички се пънат по боулдърите). Не може то така да имам проблеми с нещо толкова основно и важно.