Thursday, September 03, 2009

Wanted: Генератор на шум!

Трябва ми нов генератор на шум!

Първо използвах за целта блогосферата на Дневник, но с течение на времето качетвото й падна значително (или аз станах по-капризен) и в еидн момент ми писна да чета импотентни интелектуални напъни и неща, които не ме интересуват прекалено. Имаше и доста наистина интересни и увлекателни статии, но за съжаление съотношението сигнал към шум беше прекалено ниско за да издържа.

След това дойде Facebook, който беше много добра идея, докато не започнаха да правят разни простотии с права, сложих приложения, с които да leak-ват всякакви данни, аз се издразних и се махнах.

Последният претендент е Twitter, който е забавлявка, но и неговите негативни страни започват да изплуват. Понякога 140 символа просто не стигат за да обясниш на хората, че светът не е черно-бял и не може да действат така първосигнално. А аз имам проблем с това да си замълча и да оставя едни хора да дезинформират други или пък да защитават разни позиции използвайки четвърт от умствения капацитет на червеношийка.

Днес се опитвам да обясня, че не трябва да съдим за една идея по хората, които стоят зад нея, а по самата идея. Че не може да използваме като аргумент срещу идеята прегрешенията на застъпниците й. Изглежда звуча прекалено теоретично и убивам забавлявката на хората, защото отказват да ме чуят. А може и просто да съм неспособен да се изразя достатъчно ясно и да не ме разбират. Ефектът е все същия и хората продължават да се радват на един политически клип, създаден за да орони една идея (която нито подкрепям, нито отхвърлям) като осмее поддръжниците й. С други думи стандартните дискредитации, типични за всяка политическа кампания.

Вчера неволно се забърках в поредния спор за равенството между мъжете и жените (ох, как можех!). Изводът от спора е, че финансовите бонуси, които жените получават (пример: безплатен вход в клубове) са напълно ОК, но финансовите бонуси, които мъжете получават (пример: по-висока заплата) са сексизъм. Ако се използват снимки на жени, който ги принизяват до сексуални обекти и "парчета месо" за реклама на алкохол, то това е сексизъм, а ако се използва привличането на жени (безплатен вход) и напиването им (безплатен алкохол) за привличане на мъже по барове и клубове, то това е ОК.
Ами не, според мен не е... Някак си не можах да го обясня и просто се отказах. Нямах сили да набутам в парчета от по 140 символа историята на първата жена, която всъщност е направила нещо за равенството на жените - именно онази, която се възпротивила да я оправдаят по делото, заведено срещу нея само защото е жена и настояла да я третирам наравно с мъжете, което я отвело в затвора. Това е пример за истинско равенство! Защото другото е равенство в правата, но не и в задълженията и отговорностите, което не е никакво равенство.
Само дето нямам сили да го набутам всичко това в Twitter, както и да отговоря на потопа слова, които ще се изсипят върху мен за да ме опровергаят, поправят или заклеймят като някакъв -ист.

Цялото това нещо (в комбинация с още няколко фактора) ме води към мисълта, че напоследък антисоциалната ми нотка е набрала малко сила и вече е водещ мотив в песента на живота ми. (Толкова поетика взех да наливам, че чак ми става смешно. Ама какво да го правиш - както ми идва, така го изливам тук.) Все повече ми се иска да ида някъде и да се скрия от всичко и всички и да преустановя всяка комуникация. Може би тази година Камен Бряг не ми беше достатъчно - беше за кратко, не беше така отдадено, нямаше го информационното затъмнение и безвремието, нямаше го откъсването от целия свят. А може и просто да изперквам най-сетне. В крайна сметка нищо чудно да спра ис чуруликането. Единственият сериозен ефект от това би бил, че нямам с какво да се разсейвам и почивам. Може би ако намеря добър архив с комикси или нещо подобно - наскоро прочетох Apple Geeks, което се оказа малко недомислено и нелогично, но доста приятно и сладурско като цяло.

Only time will tell when the final drop will push me off the edge. It's gonna be fun when that finally happens... ;)

0 comments: