Честит ми първи работен ден на новата година...

Има работа, което само по себе си е хубаво. Да ни бяха дали и някаква идея как да го подкараме тоя WAP... Нищо де - ний сме умни деца - ще го измислим и сами. Колкото до липсващите бази данни - на кой му пука, ей сега ще измислим как да прехвърлим връзките към някаде-си-там-из-Европата дето е баш сървъра...

А ми разправяше Stiff да уча XML, ама аз - не! Е, сега ще го понауча по трудния начин :) Поне не мога да се оплача, че се занимавам с до болка познати неща, а и със сигурност ще е полезно.

След като позациклих, четейки десетките и десетки редове чужд, некоментиран код с променливи и имена на файловете на френски реших, че ще ми се отрази добре да се поразсея. Оказа се,че linux-bg e down и не мога да си го чета, та отидох да попрочета малко чужди блогове, та да видя как пишат хората и да се доубедя, че не ме бива за писане. Това се оказа най-добрата ми идея за днес! Зачетох се в Hard Trance - One Word Mix и след по-малко от 10 секунди четене разбрах, че съм намерил временно спасение от скуката. Не бях чел нещо толкова сходно с моето собствено скромно мнение по въпроса с пиратките, фойерверките, ракетите, всякаквите видове експлоадиращи, горящи, хвърчащи, шумящи, святкащи и прочее -ащи неща с които ни тормозят последните дни. Горкото ми куче почти оглуша от тях и седеше по цял ден скрито до пералнята за да ги чува възможно най-малко, а чух не един или два коментара, че хората направо си ги е страха да вървят по улиците... Аз лично не се притеснявам особено, но този страх изобщо не ме учудва - чист инстинкт за самосъхранение. Просто не е нормално в центъра на една "европейска" столица човека да се чувства като репортер на военните действия в Близкия Изток...

Айде сега да ги видим тия php-та дали ще щат да си се вържат с правилната база данни...