Climbing gear

Започвам да пиша с огромно задоволство. Най-сетне се чувствам що-годе екипиран за норамлно скално катерене (все още ми липсва каска, но... и това ще стане). Да карам по ред:

Миналата седмица си купих седалка! Отидохме с Надя до Алпи и си взех една седалка Zenith (Лявата на снимката) на Singing Rock.
След това днес (вече вчера) Ирина ме заведе до някакъв пожарникарски магазин срещу "София Ленд" - фирменият магазин на Camp. Ето тук вече падна пазаруване...
Започнах съвсем по план - купих си осмица и карабинер за нея. След това обаче вдигнах мерника на една примка, която да използвам за самоосигуряване при алпийски турове. Колкото и да ми се виждаше в началото като страничен атрибут, Ирина ми обясни, че макар да мога да си катеря съвсем спокойно и без нея, тя се явява един доста полезен инструмент, както самият аз бях имал възможност да се убедя при първото ми катерене на скала. Тогава заедно с нея, Ива и Трифон качихме Зъба на Врацата и на няколко места се убедих колко полезно е да имаш нещо подобно. Така че след бърза финансова равносметка без много да му мисля си купих и въпросната примка :)
Минута след това ние вече бяхме излезли от магазина, когато Ирина спомена "Ама ти нали знаеш, че за примката ще ти трябва и карабинер?". Мдам. Близко до акъла, нали? :) Както и да е - по-подходящ момент нямаше да намеря за купуване на втори карабинер, така че се върнахме в магазина и след кратко разглеждане и под нейните напътствия (които ми дойдоха доста добре и при избирането на останалите железа) се сдобих с още един карабинер :)
Така екипиран с безмерен кеф се замъкнах на стената, където веднага се заех да тествам всяка една от гореизброените принадлежности :)

Ама то не беше купон, не беше лига днес... :) На стената падна голям смях (и гъделичкане :) ), както и после, когато цялата морна и доволна компания се занесе дружно на заслужена бира, както обикновенно, в "Мания"-та. Там, след редовния спор "Тъмна или светла бира?" (и след надлежното унищожаване на последната), решихма, че това е една прекрасна вечер и ще си допиваме в парка... :)
Значи... Осем души катерачи в Борисовата градина, седнали край костенурката. Е, нямаше начин просто! Веднагически се мeтнахме да правим болдъри на костенурката! Смях... Големи хора сме вече! (Или поне за такива минаваме - мен тази вечер Ива напълно чистосърдечно си ме попита "Ти нали знаеш, че в момента по акъл си най-малкият на стената?" - толкова се бях отнесъл :) Но не мисля, че някой имаше нещо против - купонът си вървеше с пълна пара!)
Както и да е... След известно време на костенурката Габи заяви, че вече му е крайно време да си тръгва, защото утре е на работа и разумът проговори и аз също се понесох с оформилата се групичка заминаващи си. Е, оставихме Трифон, Юри и Слави да си допиват бирата и да се гърчат на костенурката :)

И така се приключи този доста прекрасен ден :)
След това последва историята с таксиджията, която за мен си беше искрено забавление и вече разказах...