Под върбата на "Ариана"

Твърде много болка и тъга, които преглътнах заради една кауза. Твърде много сили хвърлих по пътя, очаквайки да стигна до място, където да събера нови.
Сега всичко това ме застига и усещам как части от мен рухват. Балансът ми е станал твърде крехък - само повей е достатъчен за да ме повали на коляно. Ето - един weekend без почивка, без изпускане на парата и вече не мога да спра гнева. Гррр!
Скоро... Скоро ще легна в морето и може би то ще успее да отмие от мен отровата, насъбрана с времето. Стига поне то да ме приеме... Хех... Ще се изправя пред него изгубил всичко, което имах някога. Какво ли ще е чувството?