Лудите - на Враца :)

Пътуването до Враца протече нормално - влака беше претъпкан, стояхме прави в края на вагона пред тоалетната, леко поразкрачени над багажа си. Интересното е, че когато отиваме на скали всичко това няма никакво значение - самата идея, че се махаме от София и отиваме на някое красиво място автоматично ни лепва по една хубава усмивка.
Всъщност сговорната дружина бяхме: Слави и Нат, Митака, Мишката и аз.
Стигнахме във Враца, поразходихме се до някъде и... настана глад! Поне за мен, де. :) С Михаела оставихме останалите да ма'ат пеша до Алпийския дом и се полутахме по уличките докато намерим някакво място наречено "Славянски кът". Бяха ни предупредили, че там има само яко чалга, което в крайна сметка се оказа близо до истината, но не докрай. Посрещнаха ни с Hotel California и докато седнем вече се чувствахме супер.
Час по-късно се метнахме на едно такси (не сме ли мързели, а?) до горе. Последва настаняване и т.н. В Алпийския по това време течеше банкет и се вихреха буйни танци - забавна гледка...
Отидохме да навестим народа по палатките, порадвахме се на звездите (а това наистина не е за изпускане) и след чаша червено вино поехме към леглата.

Сутринта се измушихме и тръгнахме за кафе. Оказа се, че там машина няма, но пък ни направиха на джезве и дори ни почерпиха с пастички за закуска (от банкета предната вечер). Просто супер беше... :)

Пристигнаха Габи, Хриси, Ники... След обичайното мотане и мислене все пак поехме към масива Урвич. Леле... Половин час пъплене нагоре по отвратителния сипей! Мъка! :(
Веднъж като стигнахме на туровете разбрахме, че си е струвало - много е красиво.
Оказа се, че Габи икомпания ще катерят Саша - тура точно до Урвич.

И така - време за катерене! :)