Monday, October 17, 2005

За лудницата и лудите :)

Странна работа - повече от седмица не мога да намеря време да седна да драсна 2 реда тук. А не е като да няма нищо за писане. :) Лошото е, че вече започвам да забравям точно какво се случи, та за това си попоглеждам предишния пост преди да напиша този.

Та така... За лудницата:

Минахме със Слави, както си беше по план, и купихме въже. Доста мислене падна преди аз да успея да реша точно какво въже искам. Естествено, че имах доста ясна идея по въпроса. Колебанието беше между Top Gun II (10.5мм) и Booster III (9.7мм). Top Gun-а май е едно от най-добрите въжета по принцип и много ми се искаше да го взема, но пък Booster-а е по-тънък и има добри характеристики. Накрая решихме да е Booster, пък ако нещо много реша, че искам Top Gun - ще го вземем следващия месец, а Слави ще вземе Booster-a. Сега след няколко изкачвания вече не бих се отказал от Booster-а - въжето си го бива, пък и започвам да си го чувствам мое. :) Още повече, че Слави мисли за 100 метрово въже, което май наистина се явява една доста добра идея.
Бидейки при Милкана (всъщност нея я нямаше, но това са подробности) решихме, че можем да се възползваме и да си купим по още нещо - взехме си по една 80см лента (ринг) на Petzl. Трябваше да си взема 120см, както си милех първоначално, но... следващия път! :)

Уроците по рапел бяха доста забавни - в началото винаги е много странно да се спускаш и да не си вързан никъде. Просто самата идея, че ако ей сега си пуснеш ръцете ще се размажеш в пода някак си... Абе малко си е стряскащо. :) А Михаела трябваше да се учи с идеята, че на следващия ден ще се спуска около 100 метра така... Милото, все му се случва да учи такива неща в последния момент или направо на скалата - real hardcore learning! Важното е, че се справя супер - 2 малки рапела на учебната стена и вече беше ОК.
Тестовете на въжето на стената минаха ОК. Само дето Мишката не може много-много да ме държи с него, че още е новичко и малко меко и хлъзгаво. Иначе си се метнах от тавана с него и си беше екстра. Абе беше си екстра, беше си ама... Мишлето полетя метър във въздуха и няколко метра напред! Малко шок и доста смях. :)

Толкова за четвъртък. За петък и Враца - после. :)

To be continued...

0 comments: