Мравкитеее!

Седмица по-късно, в силно намален, но не и обезсърчен състав, поехме към Лакатник. Никога не сме били толкова малко хора - само Габи, Хриси, Мишката и аз.

Май бях прекалено надъхан от скорошният скок в катеренето ми и успешното качване на Урвич. (Това, че в неделята след Урвич слязох преди края на първото въже на "Оптимал" не ми повлия прекалено.) Габи избра мястото за катерене и аз реших, че ще правя On Sight на "Приятно" (6+/7-). Той го тръгна пръв и аз нарочно не гледах. Това, колко време му отне да го качи трябваше да ме предупреди, но...
Не подходих превилно към тура - той започва с голям надвес, който принципно не е труден, стига да ти е правилна стойката. А моята не беше. Изпомпах се скорострелно... На всичкото отгоре си беше студено и не бях загрял добре. Да не кажа хич. А да се изпомпаш, когато не си загрял е, меко казано, силно неприятно. Резултатът? Падане след първи клин... Ох... Не успях да се изсипя чак на земята, но мнооого хубаво си гушнах въжето под една мишница и в резултат там не остана особено много кожа... :( Стрес.

Май просто не беше ден за спортни успехи - малко ни мързеше, малко ни беше студено и малко май не ни вървеше този ден... Габи тръгна по Бимбо (7+), но там май някой е счупил стъпка, защото дори той не можа да тръгне. Мишката си нарани пръста по средата на Ниско (6-) и слезе. Абе като не върви, не върви...

Помотахме се наоколо и някой забеляза едно парченце от бисквита, което се движи. Малко по-късно открихме и мравката, която го дърпа - десетина пъти по-малка от парченцето. :) И купонът започна...
Картинката: четирима катерачи са клекнали в кръг и гледат в земята. Никой не мърда, само от време на време се чува нещо като "Абе, що не го завъртят наляво сега?", "Гледай - излизат още." и "Иии! Дойде и един голям да помага!". Какво става? Ами гледаме как мравките се опитват да си приберат парченцето бисквитка в мравуняка, но входът е много тесен. Започва лудницата около въртенето на парчето и разширяването на дупката. Отделно, в типичен за уличното движение в София стил, разни други мравки минават и се пъхат в мравуняка, помъкнали собствения си принос към храната за зимата, без изобщо да им пук, че пречат. Имаше и някои които се спряха да помогнат или пък се върнаха. Абе напук на логиката си беше ужасно интересно. Сигурно сме седели така повече от час - направо станахме съпричастни към проблемите на колонията... :)))

След акто се нагледахме и се посхванахме от седенето все пак покатерихме. Аз изкатерих Винкела 2 (6), а Габи - Чин-чин (7-). Колкото да си заслужим бирите. :)

Абе беше си един хубав, отпускащ ден сред природата. Всичко наоколо беше много красиво - хълмовете, потънали в мъгла, слънчевите лъчи, които пробиват през нея на места...
Ех, хубаво е! :)