Wednesday, February 08, 2006

Changes?

The Offspring ме връщат назад. Някак отново ме събуждат и ме карат да се замисля защо от толкова време не съм слушал нито тях, нито някоя друга от иначе любимите си групи. Верният отговор дойде напълно автоматично - резултат от недозабравените навици за автоанализ на собственото ми поведение, изградени преди години. Защото не искам да мисля. Любимите ми групи са такива именно защото ме карат да се замислям над себе си, света, начина си на живот. Преди време предпочитанията ми в музиката се промениха. Тогава не обърнах внимание и го отдадох на цялостните промени, през които всеки от нас преминава. Сега обаче си мисля, че съм подценил ситуацията.

Вгеждам се в себе си и не ми харесва това, което виждам. Виждам застой. Виждам глупаво приемане на действителността. Чудя се защо ли се получава така и отново отговорът не закъснява - защото харесвам животът си такъв, какъвто е - удобен, приятен, подреден. Няма сътресения, няма рискове, няма безсънни нощи. Само че няма и никакво предизвикателство. Преди време се изправих пред подобен проблем, но тогава решението беше очевидно - трябваше ми промяна в ритъма. Промяна в нещата, които правя всеки ден, ден след ден, седмица след седмица. Тогава го направих завидно лесно. Но този път не мисля, че ще е толква лесно - проблемът не е толкова от "измъчващия" тип, колкото от "приспиващия" - I'm just losing my edge, day after day... В един момент ще се превърна в отрудено малко човече, което няма да е в състояние да тегли майната на каквото и да е и няма да има силата да промени живота дори на милиметър. Това е моят страх, който ме подтиква да пиша тези редове. Все още надеждата за промяна и риск е отправена към близкото бъдеще, но... съмнението започва да се загнездва. Проблемът е, че животът ми е станал прекалено удобен и приятен и не искам да се лиша от нищо в него. А когато това се случи човек става крехък и податлив - малки неща могат леснод а го извадят от равновесие. I don't wanna be that guy - I hate that guy! So... I guess changes are coming. It's just that I don't know when or what kind of.
As the radios used to say: "Stay tuned..."

8 comments:

Anonymous said...

Zdravei!

Osven da ti kaja 4e ne si sam za sujalenie mai ni6to drygo ne moga da ti kaja.

Ima6 podkrepata mi za promenite!!!

P.S.Po edno vreme me hvana starh, 4e samo na men mi minavat takiva misli prez glavata.

ro-tex said...

На всеки му минават такива мисли. Или поне аз така си мисля. Все пак самоанализа е първата стъпка която трябва да направиш за да стане животът ти по-приятен, нали? Ако не знаеш точно кое не му е в ред, то нямаш почти никакъв шанс да го промениш към по-добро, нали? :)
Лошото всъщност е че човек трябва доста да се позамисли преди да прави промени - да не се окаже, че не е променил това, което трябва. :) После - иди се оправяй... Та аз съм на етап анализ. :)

Anonymous said...

Это украинский язык? Чегой-то не очень понятно. Странная помесь с английским...

ro-tex said...

Не е украински - български език е.

About mixing it up with English - I'm sorry but this is the way I think sometimes - jumping between English and Bulgarian, depending on which of them expresses better my thoughts and feelings.

Anonymous said...

Все-таки лучше на своем родном языке. Understood?

ro-tex said...

Да, разбира се. Тук обаче езикът е просто изразно средство и аз използвам това средство, което най-добре пасва на идеята ми. Всичко опира до свободния избор, нали?
Иначе бих провел този разговор на английски, което би било по-лесния вариант и за двама ни. Но не го правя.

Anonymous said...

Я, если что, на русском языке пишу.

Anonymous said...

Доколкото бих си позволила да коментирам, всеки се страхува от вероятността да стане просто "малко, отрудено човече". Има обаче хора, за които това наистина е трудно, просто защото си имат някакъв имунитет срещу отровата на инерцията. Не вярвам, че ти би й се отдал лесно, твърде измамна любовница е тя...
Помня, че това стана защото се нуждаеше от него, а не самопроизволно. Едва ли можеше да е по друг начин.
So chin up and get a grip :)