Щастлив! Наспан! :)

Днес се разхождам по софийските улици с глуповата усмивка, лепната на лицето. Времето е прекрасно, упражнението по криптография беше интересно (а и успях да си напиша програмката, дето криптира и декриптира), а по периферии - нямахме. Просто чудесно!

Защо съм в толкова добро насторение ли? Ами наспах се! Ха-ха-ха! Мдам... Колко малко му трябва понякога на човек, нали? И днес изведнъж край на нервите, умората, болката и тежестта в главата. Това, спането, трябва по-честичко да го практикувам...
Всъщност всичко стана малко спонтанно - вчера сутринта бях ОК и с напредването на деня ставах все по-зле - доспиваше ми се и губех концентрация. Стигна се до там, че за малко не заспах на упражнението по компютърна графика. То че си е тъпо - тъпо си е, ама все пак не е за заспиване. Както и да е - едва се довлякох до вкъщи, изгледахме със сестра ми новия епизод на One Tree Hill и аз обявих, че си лягам - едва стоях прав. Погледнах часовника и се оказа, че е 21:30! Вярвате или не, но в 22:00 вече си бях в леглото и скоро след това вече бях някъде другаде. Не помня от кога не съм си лягал толкова рано... Дори на сутринта, когато часовникът ми звънна в 6:30 (упражнението по криптография започва в 7:30 - тия просто нямат акъл...) се събудих на момента и просто станах вместо да изпълзя от леглото както обикновенно... Абе хубаво е. Даже си е много хубаво да се спи! Спете, хора, спете, че после да будувате като хората! Ха-ха-ха! :)