Sunday, November 12, 2006

Нямало да става за катерене!?

Беше си кофти ден.
Каквото и да си говорим, това си е. Вдигнахме се (бравос за ентусиазма!), отидохме, но почти нищо не изкатерихме. Не че беше студено - беше по-топло, отколкото очаквахме. Лошата шега ни изигра липсата на достатъчно ентусиазъм и добро настроение. Просто не бяхме достатъчно ведри за целта на занятието.
От цялата тумба, която в началото се планираше да се изсипе днес на скали, в крайна сметка стигнахме само трима - Ира, Мишката и аз. По повода още от самото начало се чувствах леко тъпо - бях се надявал този weekend да сме много, да катерим, да се подкрепяме и да се критикуаме. Абе да е весело - като преди... Само дето беше по-скоро студено и самотно. Добре, че засякохме разни кора от "клубЪ", та си имахме свежа компания. Не че това ни помогна много, защото когато отидохме при тях настроението ми вече си беше отишло, а с него и всяко желание за катерене. Но бяха свежи. :)

Как всъщност протече всичко:
С Мишката се самоизритахме от леглото с абсолютно и крайно нежелание по някое време посред нощ (6:00ч). Нели и Вальо вече ставаха и те, та моментално се нахрвърлихме върху кафето. (Да се чете: бавно и тромаво се затътрихме към кухнята...) Последва едно малко меле от 4 полу-заспали души в много малка кухня, а малко по-късно с включването на сестра ми и Весо станахме хубавото, кръгло и определено голямо за това помещение число 6.
Лека обърквация относно плановете внесе известна тръпка и адреналин в ловенето на влака - позакъсняхме лееееекинко и се наложи да потичаме. :) Добре, че Ира беше навреме, за да ни купи билети (Мерси, Ира! Злато си!) щото иначе щяхме да си имаме неприятности с не-точно-сърдитата-но-леко-поизнервена кондукторка.
Унесени в сладни приказки с гореспоменатите наши случайни спътници за малко да си изпуснем гарата, но слава Богу се размина (т.е. слязохме де си трябваше...).
Кафе и кроасан без цигара - цяла сутрин се скъсах да кашлям и реших, че е крайно време да се направи нещо по въпроса. Резултатът - днес съм изпушил 3 цигари, която си е направо напредък в сравнение с редовната ми половин кутия тия дни.
Хоп-троп - нагоре по пътеката. Много съм доволен от новите си обувки - перфектни са! :) Цял ден подскачам по остри ръбова и камънаци и нито съм се подхлъзнал, нито съм почувствал нещо да ми ръби, нито нищо! Приплъзнаха само веднъж, когато в пристъп на наглост се опитах да стъпя с тях на триене. :) Подметката е просто върхът! Сега да видим как ще се представят при първата си истинска задача, а именно леко преходче до х.Добрила за осми декември.
Как да е, стигнахме ние под туровете и аз, кипящ от ентусиазъм, разчепатих раници и въжета и доста скоро след това вече се подготвях за тура за загрявка (който се падна да е Ниско - 5c). Дръпнах си го много доволно и щастливо - отдавна не ми се беше случвало просто да хвана някой тур и да си го дръпна. Много готино чувство е. Е, че си беше хладно - беше си. Имаше един момент в който ръцете ми тотално загубиха всяка чувствителност. И все пак сме катерили и на много по-студено! :) Ира, обаче, имаше много по-серизни проблеми със студа от мен и бързо я заболяха ръцете. Геройски преджапа по-голямата част от тура, но все пак не й стигна мазохизъм да го издрапа до горе. Мишката след нея също имаше проблем, но направи едно брутално движение и... воала! :) Браво на нея! :) Само дето май това движение й коства доста в последствие - май претовари лошо и след това никак не й беше хубаво. :( Но това не й попречи много на ината и известно време по-късно изкатери Сънят на мухите, което си беше доста добро постижение. Аз пъл след Ниско се престраших да се хвърля върху отколешния си враг, а именно Приятно. Мъка ми е тоя тур... Все нещо му оплесквам. Тоя път го преджапах чак до пасажа (ако това горе му е пасажа де - вече не ми е много ясно), където останах яко безидеен и си паднах. Това падане всъщност се оказа доста забавно, понеже незнайно защо реших да го обявя на висок глас. Както ми разказаха по-късно, долу са ме чули да викам с доста ведър, почти весел глас едно кратко "Падам!" и то май така си и беше - не помня как точно го извиках. След около половин час висене там горе и пробане на това и онова май най-накрая му хванах цаката на това местенце, при това по доста елегантен начин. Да се надяваме, че следващият път ще успея да му надвия.
Е, лошото е, че с това ни се изчерпа катеренето за днес. Малко тъжно, но факт - в един момент се оказахме мръзнещи и леко скапани, по-скоро като настроение и тонус, отколкото като физическо състояние. Е, в такова състояние няма какво да свършим и за това просто си се прибрахме. Ира хукна с ранния влак, но ние с Мишка решихме да поостанем на гарата. Може да е гара и като такава да е малко гадна, но все пак си е Лакатник и е по-добре от София. Тъкмо си бяхме взели по бира и се бяхме настанили, когато се изсипаха и хората от сутринта! Много се зарадвахме - стана весело и приятно и времето до влака просто отлетя. Само не ми стана ясно защо тия хора бяха решили, че ние сме някакви мега добри. Опитах се да им обясня, че не катерим нищо кой знае какво (те катерехе неща, много близки до нашите като трудност, ако не и по-трудни), но май не сполучих много. Както и да е...
На връщане във влака не можахме да седнем заедно, защото (О, чудо!) във влака имаше бая народ. С Мишка не бяхме пътували с ранния влак от сума време и гледахме (поне аз) малко като гръмнати. Обаче все пак успяхме да седнем и... почти моментално отнесохме. :)

Та това беше нашият псевдо-катерачен ден. Да се надяваме другата седмица времето пак да е хубаво и да се занесем повече хора на скали. Взело е доста да ми писва да сме трима-четирима. Някак си не е същото...

0 comments: