Отново пулс в катерачните ми вени

Хубаво катерене този уикенд. Не беше много, не беше нещо особено, но беше най-доброто от доста време насам и най-важното - беше мотивиращо.

Бяхме на Малка Дупка. Заваля в момента, в който казахме първото "здрасти" на хората, които бяха преди нас там. 30 секунди по-късно вече бяхме под надвисналите скали на сухо, а дъждът се сипеше тихо по и без това влажната и хлъзгава пътека. Перфектен тайминг.
Никога не бях виждал толкова много хора там. Бяхме между 35 и 40 души! Много румънци, малко гърци и доста, доста българи. Получи се истинска катерачна среща. Доста интересно беше, че при този наплив нямаше опашка за лесните маршрути - установката по Фантастична светлина постоя доста време неизползвана.
Моите занимавки за деня бяха две изкатервания (на установка) на Светлината и един опит на Краставицата и по-точно на варианта й "Звяра бейби" (дебилно, а?). Пак стигнах без проблеми до пасажното движение и пак отказах да го направя. Гадно, гадно движение... Не ми се къса втори път сухожилие по същия начин.

Като цяло съм доволен, че покатерих, макар и да не показах завидна форма. Разплескал съм се като стар домат и нямам никакво желание да се стегна. Или по-точно нямах. По незнайна причина провалите по Светлината ме ядосаха достатъчно за да ме мотивират брутално. В крайна сметка ако не дърпаш колкото можеш просто не напредваш. За това вчера отидох на стена и се заядох с един боулдър. Мисля че съм му направил поне 15 опита. Напредвах, чистих грешки, откривах нови... Жалко е, че все пак не стана, но в сряда няма да му простя. Не може то така да падам на предпоследното движение при положение, че съм си намерил страхотна почивка едва четири движения по-рано. Зарибявка...