Николай Баровски

Отварям блога на Лина и се радвам - след дълга пауза тя се е завърнала. (Добре дошла отново, кралице на планината. Липсваше ни!) След това започвам да чета и радостта ми се изпарява за секунди - насрочена е дата за делото срещу Баровски. Продължавам да чета и без да искам се запитвам дали чета наистина за Ники Баровски или за ужасяващият абсурд, който продължава да се случва с нашите медици в Либия. Отношението на държавата е абсолютно същото - вбесяващо, отчайващо безразличие. Просто го оставят да си гние там и на никого всъщност не му пука. В Либия щеше да е същото ако не се бе превърнало в международен скандал (при това не благодарение на българските политици). В гърлото ми засяда нещо горчиво и започвам да треперя като се замисля за това. Дали не сбърках, когато завърших гимназия и отказах дори да се явя на SAT & TOEFL? Дали не трябваше да се разкарам от тази държава, на която не й пука за мен? Глупак съм аз... При всичко, което виждам все още не искам да се махна. Но това май няма да трае дълго - някой ден ще ми дойда в повече и ще си хвана парцалите към Германия или някое друго подобно противно място, където да се отнасят с мен като с човек, бил той и имигрант. Отплеснах се в яда си...
Дочитам целия й пост и не ми става по-добре... Не знам. Отказвам да повярвам, че нещата трябва да стават така. По дяволите...