Запетайки, запетайки!

През последните години ми се налага да си пиша с всякакви хора. С голяма част си пишем на английски, с по-малка - на български. Излишно е да споменавам, че хората не се стараят прекалено email кореспонденцията им да е граматически изрядна (много HR компании не се старят да пишат на кирилица, то какво остава да пишат грамотно). Един доста неприятен ефект от това се явява съмнението към собствената ти грамотност. В началото човек пише грамотно и се старае да не се дразни на грешките на събеседниците си. С течение на времето започва да ги приема и дори да ги допуска. След още време започва да забравя кое е грешка и кое е вярно и се влива в стадото на неграмотните.
Днес за пореден път се сблъсках обръщенията в писмата ("Здравей, Гошо, хайде да ходим за риба!") и за пореден път се замислих трябва ли или не трябва да се пишат запетайки и от двете страни на "Гошо", въпреки че много добре знам, че трябва. Просто колегите ми не пишат и това започва да ме обърква. Кратко ровене в нета ме срещна с тази статия, където нещата са обяснени:

Езикова култура: Запетая - теория

Моля, прочетете я! Използвайте запетаите грамотно за да може поне малко да качим качеството на българския език в Интернет. (Наистина, моля ви...)

"Рибарят и неговата душа" @199

Хм. Изненада и объркване - за пръв пър си тръгвам от представление в 199 разочарован. Да, когато поставяха "Алхимикът" бях леко разочарован, защото не бяха успели да предадат много от книгата, но след кратък размисъл реших, че то просто си иска текст и няма как да бъде предадено от сцената без да отегчи половината аудитория. За сметка на това идеята в "Рибарят и неговата душа" може да бъде предадена и с напредването на постановката оставах все по-учуден от факта, че никаква идея не стига до мен. Да, напълно е възможно проблемът да е в мен и собствените ми възприятия. Също така е възможно постановката да е предвидена за хора, чели цялото произведение (аз не съм). Възможни са много неща, но крайният резултат за мен бе, че изгледах една постановка, на която й липсваше фокус и основна идея. "Един човек намери щастието, жертва душата си за него, беше много щастлив, подлата му душа го примами обратно и той умря нещастен." А? И? Защо? Къде сбърка? Да, могат да се извадят безкрайно много мъдри изводи от горния сценарий, но... аз мога да съзра света в една-единствена песъчинка и тази постановка не ме обогати с нищо.

PS: Все пак имаше положителния ефект да ми покаже защо обичам да ходя на театър и че всъщност ми липсва и че трябва скоро да ида пак, този път на нещо по-смислено.