Не бях карал колело от долу-горе месец. За това вчера дойдох на работа с колело. Много гот! За пръв път минавам по велоалеята по цар Борис след като е наплно завършена. Много е добре - разделена наполовина за велосипедисти и пешеходци, на всеки стотина метра на земята е нарисувано колело/пешеходец за да е ясно коя част за кой е. Хората масово са започнали да спазват означенията и си вървят в пешеходната част. Е, има все още разни кокошки и тъпанари, които смятат, че това не се отнася за тях, но слава богу са малко. Заради две такива патки за малко да се блъснем с един пич, който идваше срещу мен когато те се зашляйкаха по велоалеята. Следващият път като не си мръднат задниците след като им звъня от 20 метра на пожар просто ще ги прегазя.
Освен, че не бях карал колело не бях и катерил от десетина дни. За това вечерта отидох и на стена. Адска жега... Не бях блестящ на боулдърите, но то не се и очакваше. За сметка на това пък беше забавно и приятно.
Като краен резултат ходенето не ми беше от силните страни вечерта и тази сутрин усещам намеци за мускулна треска в бедрата - доста странно нещо. Сигурно мога да използвам физическата преумора и като оправдание за това, че днес закъснях за работа с час и половина? Надали... Ама на кой му пука? Беше яко! ;)
Showing posts with label bike. Show all posts
Showing posts with label bike. Show all posts
Thursday, July 16, 2009
Wednesday, June 10, 2009
Bike pics
Снощи се забавлявах да си правя фотосесийка на колелото. Ето ги и резултатите:
Отбелязваме наличието на светлоотразители - не тежат колкова, че да не си струват малкото допълнителна безопасност, която осигуряват.
И разбира се номерът ми от Велоеволюция - СА1539. :)
Ето изглед и от другата страна, макар че там няма нищо особено интересно...
...освен новият ми мега як chainstay - навой от гумен ремък. Мисля, че изглежда в пъти по-добре от неопреновите рекламни глупости на DRAG, RAM и т.н. Още повече, че няма как да се размести, както се случваше с неопреновото нещо.
Отбелязваме наличието на светлоотразители - не тежат колкова, че да не си струват малкото допълнителна безопасност, която осигуряват.
И разбира се номерът ми от Велоеволюция - СА1539. :)
Ето изглед и от другата страна, макар че там няма нищо особено интересно...
...освен новият ми мега як chainstay - навой от гумен ремък. Мисля, че изглежда в пъти по-добре от неопреновите рекламни глупости на DRAG, RAM и т.н. Още повече, че няма как да се размести, както се случваше с неопреновото нещо.
Wednesday, June 03, 2009
Мокро каране
Вчера се прибрах от работа и най-чинно седнах да уча по немски. За половин час. Не издържах повече. Просто не ме свърташе вкъщи. Дори в един момент се предадох и запалих цигара. Мега зле. Десет минути по-късно се преоблякох, взех си колелото и поех към мокрите улици и калните паркове. Много бързо разбрах мъдростта на очилата:
Деца, карайте винаги с очила и със затворена уста! ;)
Освен ако не ви харесва вкуса на кал с мухи, де.
Покарах в продължение на около час и беше просто супер - хладно и приятно, така че да можеш да караш по поларче, имаше вода, колкото да е интересно и нямаше много кал (в Борисовата). Дъждът е много хубаво нещо понякога, особено когато не ти се гледат хора - в Борисова беше прааазно! Имаше някакви ентусиасти на Сцена и тук-там наоколо, но общо взето нямаше никой. Особено малки деца, стари баби, тумби гъзари, които се разхождат по 5 рамо до рамо, защото цялата алея е тяхна - с една дума беше много яко да се кара.
Прибрах се вкъщи целия в кал и вода - доволен като прасе в кочина. Единственото ми притеснение беше какво да правя сега с колелото, което беше цялото намятано с всичките гадости, през които бях минал. Преди време бях чел в MTB-BG разни дискусии по темата и си спомних как някакви хора обясняваха как след кално каране влизат в банята с колелетата си и общо взето ги къпят. Реших да послушам съвета и... установих, че банята ми е доста малка за целта и дори след като свалих и двете гуми пак имам проблеми с маневрирането. (Скобите за бързо сваляне на гуми/седалка са гениално изобретение!) Как да е си измих гумите (предното ми движение се върти някак насечено, не достатъчно гладко и ме притеснва, ама друг път ще му мисля), а след това директно с душа измих и рамката със слаба струя хладна вода. Така... Тъй като трябваше да изсъхне преди да го смажа реших да го сглобя отново и да го оставя надолу с главата за да му се изтече каквото има да му изтича от тръбите (някой беше говорил за това пак в MTB) и вилката. Напомпах няколко пъти вилката за да й излезе каквато вода има и на сутринта видях, че в хода си е оставила кални следи. Лошо. Също така един бърз преглед на веригата показа ръждиви петна тук и там. Също лошо. Официалният план беше като се прибера след стена днес да го напръскам цялото (вътре в предното движение, задното движение, задни венци, предни венци, верига - абе всичко, дето се движи) с Weldtite TF2 и да реша, че толкова му стига. В момента се чудя дали това е най-доброто решение. От друга страна се чудя дали изобщо имаше някакъв смисъл да си играя чак толкова или можех просто да го зарежа както си беше мръсно и мокро да си изсъхне и днес да го избърша с един парцал и може би да го пръсна все пак с малко смазка. Нямам идея, предполагам, че с времето ще се понауча и ще знам за какво да ми пука и за какво - не. Към момента ме е страх, че се опитвам да се грижа за него повече от колкото трябва и всъщност му вредя, но не ми се ще да му тегля майната и да го оставя да се чупи с идеята, че като грохне ще си взема ново или пък, че ще го водя на основен ремонт. Искам да си го поддържам и то да се държи добре и да мога да му разчитам, че като съм се насвяткал някъде лошо то няма да ме предаде и да ме хвърли да се търкалям надолу по склона, потрошавайки ръце, крака, глава и други маловажни части на тялото...
Допълнение:
След известно четене тук стигнах до извода, че съм идиот и е трябвало просто да оставя колелото надолу с главата за вечерта за да изсъхне. След това е трябвало само да го забърша от всичкия боклук по него, за му пръсна веригата и толкова. Или поне така ми се струва.
При настоящето положение може би ще го занеса във Веломания за изправяне на капла (щото се оказа, че му трябва) и междувременно ще им кажа да ми го смажат. Just in case.
Деца, карайте винаги с очила и със затворена уста! ;)
Освен ако не ви харесва вкуса на кал с мухи, де.
Покарах в продължение на около час и беше просто супер - хладно и приятно, така че да можеш да караш по поларче, имаше вода, колкото да е интересно и нямаше много кал (в Борисовата). Дъждът е много хубаво нещо понякога, особено когато не ти се гледат хора - в Борисова беше прааазно! Имаше някакви ентусиасти на Сцена и тук-там наоколо, но общо взето нямаше никой. Особено малки деца, стари баби, тумби гъзари, които се разхождат по 5 рамо до рамо, защото цялата алея е тяхна - с една дума беше много яко да се кара.
Прибрах се вкъщи целия в кал и вода - доволен като прасе в кочина. Единственото ми притеснение беше какво да правя сега с колелото, което беше цялото намятано с всичките гадости, през които бях минал. Преди време бях чел в MTB-BG разни дискусии по темата и си спомних как някакви хора обясняваха как след кално каране влизат в банята с колелетата си и общо взето ги къпят. Реших да послушам съвета и... установих, че банята ми е доста малка за целта и дори след като свалих и двете гуми пак имам проблеми с маневрирането. (Скобите за бързо сваляне на гуми/седалка са гениално изобретение!) Как да е си измих гумите (предното ми движение се върти някак насечено, не достатъчно гладко и ме притеснва, ама друг път ще му мисля), а след това директно с душа измих и рамката със слаба струя хладна вода. Така... Тъй като трябваше да изсъхне преди да го смажа реших да го сглобя отново и да го оставя надолу с главата за да му се изтече каквото има да му изтича от тръбите (някой беше говорил за това пак в MTB) и вилката. Напомпах няколко пъти вилката за да й излезе каквато вода има и на сутринта видях, че в хода си е оставила кални следи. Лошо. Също така един бърз преглед на веригата показа ръждиви петна тук и там. Също лошо. Официалният план беше като се прибера след стена днес да го напръскам цялото (вътре в предното движение, задното движение, задни венци, предни венци, верига - абе всичко, дето се движи) с Weldtite TF2 и да реша, че толкова му стига. В момента се чудя дали това е най-доброто решение. От друга страна се чудя дали изобщо имаше някакъв смисъл да си играя чак толкова или можех просто да го зарежа както си беше мръсно и мокро да си изсъхне и днес да го избърша с един парцал и може би да го пръсна все пак с малко смазка. Нямам идея, предполагам, че с времето ще се понауча и ще знам за какво да ми пука и за какво - не. Към момента ме е страх, че се опитвам да се грижа за него повече от колкото трябва и всъщност му вредя, но не ми се ще да му тегля майната и да го оставя да се чупи с идеята, че като грохне ще си взема ново или пък, че ще го водя на основен ремонт. Искам да си го поддържам и то да се държи добре и да мога да му разчитам, че като съм се насвяткал някъде лошо то няма да ме предаде и да ме хвърли да се търкалям надолу по склона, потрошавайки ръце, крака, глава и други маловажни части на тялото...
Допълнение:
След известно четене тук стигнах до извода, че съм идиот и е трябвало просто да оставя колелото надолу с главата за вечерта за да изсъхне. След това е трябвало само да го забърша от всичкия боклук по него, за му пръсна веригата и толкова. Или поне така ми се струва.
При настоящето положение може би ще го занеса във Веломания за изправяне на капла (щото се оказа, че му трябва) и междувременно ще им кажа да ми го смажат. Just in case.
Friday, May 22, 2009
Bike
Крайно време е да пусна едни пост с детайлна информация за колелото ми за да си я имам за бъдещи справки.(Четейки предното изречение забелязвам, че то е по-скоро на английски, от колкото на български. Бъгава работа...)
Вероятно с течение на времето ще се връщам и ще обновявам инфото когато сменям части. От сега планирам смяна на седалка и сериозно мисля за смяна на преден дерейльор, че нещо не се държи като свят.
Frameset | |
| Frame | |
| Fork | |
Wheels | |
| Tires | Trax (моделът не е ясен) |
| Front hub | Formula FM-21 QR 36H |
| Rear hub | Formula FM-31 QR 36H |
| Rims | Drag CNC 36 |
| Front Brake | |
| Rear Brake | |
Drivetrain | |
| Shifters | Shimano ST-EF50 |
| Front Derailleur | Shimano FD-TZ30 |
| Rear Derailleur | Shimano Altus RD-M310 |
| Crank | |
| Cassette | |
| Brakelevers | |
| Bottom bracket | |
| Pedals | VP-910 |
Components | |
| Saddle | Selle Royal Wolf (Гадост!) |
| Seat Post | Drag 300, 31.6x300 Alu |
| Handlebar | 600/620mm, Rise 30mm |
| Stem | Drag 4 bolts/ +20°/ 80mm - Melt-forged |
| Headset | Cane Creeek A88 |
Geormetry | |
| Frame size | L / 20" |
| Head Angle (A) | 70.5 |
| Seat Angle (B) | 73.0 |
| EFF Top Tube (C) | 590 |
| Chain Stay (D) | 425 |
| Bottom Bracket (E) | 301 |
| BB Offset (F) | 38 |
| Wheel Base (G) | 1078 |
| 508 | |
| Head Tube | 155 |
source: DRAG
Monday, May 18, 2009
Раз-цеп-ва-не!
Тези дни определено се убихиме! Беше страхотно!
До четвъртък се опитвах да уча, че имах едно малко изпитче, но веднага след като то мина, all hell broke loose! Четвъртък следобед - колелета в Борисовата, петък - катерене в Софийския, събота - до Симеоново с колело на тийм билдинг, след това на преброяване на колоездачите в Борисова, а накрая и на пейка с китарка и прочее, а в неделя (за завършек) - едно добро покатерване на Боженица! Не е истина! Смачкан съм. Мега яко!!! :)
PS: Аз съм номер СА 1539! :)
До четвъртък се опитвах да уча, че имах едно малко изпитче, но веднага след като то мина, all hell broke loose! Четвъртък следобед - колелета в Борисовата, петък - катерене в Софийския, събота - до Симеоново с колело на тийм билдинг, след това на преброяване на колоездачите в Борисова, а накрая и на пейка с китарка и прочее, а в неделя (за завършек) - едно добро покатерване на Боженица! Не е истина! Смачкан съм. Мега яко!!! :)
PS: Аз съм номер СА 1539! :)
С колело до Симеоново
Тая работа, както казват, не е като оная работа. Отлепих от Петте Кьошета в 9:10, издърпах баира на бул. Черни Връх и си мислех, че съм голяма работа и сега вече ще е лесно. Да бе! По нанадолнището на Черни Връх наистина се въртеше лесно, но пък имаше такова задръстване, че и аз трябваше да чакам. От там до Околомръсното как да е - малко нанагорно тук-там, малко без тротоари и т.н. По самото Околомръсно трябваше да карам между Черни Връх и Симеоновско, т.е. по новата отсечка. Оказа се, че почти няма коли в локалното, както и че самото шосе е доста равно. Гааааз! На едно място ми наскачаха някакви песове, ама бързо се разбрахме. Починах си и всичко беше яко, докато не стигнах до отбивката за Симеоново и не погледнах истината в очите - ширналото се пред мен нанагорнище. И тогава стигнах до великото заключение: "Я по тоа баир нема 'а се кАчим!" Седнах си кротко на спирката, изчаках си автобуса, натоварих си колелцето и друс-друс до горе. Много хубаво си мислех, че с това всичко е прикючило, когато някакъв човек ме светна, че за да стигна до поляната, която търся трябва да се върна едва ли не до Драгалевци. Добре, че се оказа, че не е прав. Това, разбира се, не ми спести половин-един час въртене нагоре-надолу по бесните улички (наклон около 30 градуса) на Симеоново. Леле, никога не бях въртял толкова! Зооор, майка, зор! Когато асфалта свърши просто се предадох, слязох от колелото и го забутах нагоре. Как намерих поляната - не е ясно. Никога не бях минавал по този път към нея. Когато стигнах обаче кефът беше пълен... :)
На връщане пак не липсваха емоции - спускането с hardtail bike по планински пътеки е екстремно изживяване! Доста бързо се отказах от което, защото само една каска нямаше да ме спаси от предстоящото изтърсване всред корени, камъни и шишарки. От там насетне леко и внимателно (да се чете "така друсаше, че по едно време веригата ми падна без да въртя - просто изскочи от предните зъбчатки") по нанадолнището. Беше толкова стръмно, че бях нон-стоп на спирачките, като редувах предна-задна, защото ако задържах повече едната почваха супер много да загряват. Не си спомням кои спирачки имаха проблем със загряването - V-brake-овете или дисковете, но реших да не проверявам в полеви условия.
Тъй като не ми се слизаше по павирания булевард се спуснах малко или много насляпо по случайно избрани улички. Загубих се, намерих се, упътиха ме (грешно), намерих един черен път и друс-друс - до Околомръсното. Там малко екшън с липсата на тротоар, бурдюр и дори нормален банкет, който завърши с това, че избрах да карам през една близка поляна. На края на поляната се оказа, че започва новата част на Околомръсното, която има тротоарче(нце). После Симеоновско и ша-ла-ла на гости на Ива за кафенце! :)
На връщане пак не липсваха емоции - спускането с hardtail bike по планински пътеки е екстремно изживяване! Доста бързо се отказах от което, защото само една каска нямаше да ме спаси от предстоящото изтърсване всред корени, камъни и шишарки. От там насетне леко и внимателно (да се чете "така друсаше, че по едно време веригата ми падна без да въртя - просто изскочи от предните зъбчатки") по нанадолнището. Беше толкова стръмно, че бях нон-стоп на спирачките, като редувах предна-задна, защото ако задържах повече едната почваха супер много да загряват. Не си спомням кои спирачки имаха проблем със загряването - V-brake-овете или дисковете, но реших да не проверявам в полеви условия.
Тъй като не ми се слизаше по павирания булевард се спуснах малко или много насляпо по случайно избрани улички. Загубих се, намерих се, упътиха ме (грешно), намерих един черен път и друс-друс - до Околомръсното. Там малко екшън с липсата на тротоар, бурдюр и дори нормален банкет, който завърши с това, че избрах да карам през една близка поляна. На края на поляната се оказа, че започва новата част на Околомръсното, която има тротоарче(нце). После Симеоновско и ша-ла-ла на гости на Ива за кафенце! :)
Friday, May 15, 2009
Friday, May 08, 2009
Голямото преброяване!
Момчетата и момичетата от "Велоеволюция" все повече ме кефят! Имат си желания и мислят какво да направят за да ги осъществят и това е яко. Основното желание от много време насам са велоалеите в София. От общината се оправдават с глупости и обясняват как велосипедистите били малко. Е, след като те не ни виждат колко сме, хайде да се преброим!
Пролетно събиране на колоездачите, вело шествие и преброяване на колоездачите в София
Дата: 16 май 2009
Ако не ви се разхожда до там или просто не можете да дойдете, можете да се преброите и на сайта на "Велоеволюция".
Идвайте да караме! :)
Пролетно събиране на колоездачите, вело шествие и преброяване на колоездачите в София
Дата: 16 май 2009
| 18.00ч. | зала Универсиада | |
| Шествието | 18.30 – 19.00ч. | бул. Цариградско шосе |
| 19.00ч... |
Ако не ви се разхожда до там или просто не можете да дойдете, можете да се преброите и на сайта на "Велоеволюция".
Идвайте да караме! :)
Tuesday, April 07, 2009
На работа с колело
Тази сутрин най-сетне се престраших, станах малко по-рано взех си колелото и се заклатих към офиса с него. На Руски паметник се оказа, че още спя, защото при опита да се кача на един малко по-висок бурдюр вместо да се кача на тротоара, всъщност се спрях в бурдюра и ... ами отдавна не бях падал. След това отрезвяващо/събуждащо преживяване нещата потекоха по-гладко и си въртях доволно и спокойно до малко след Красно Село, където асфалтът по велоалеята премина в чакъл. Карането по чакъл по нанагорно - лошо. Минах по плочките и паветата, където малко ми се разбъркаха вътрешностите, но иначе всичко мина добре.
Пораженията: яко се издрах на сгъвката зад коляното, но за сметка на това се убедих, че ръкавичките за каране за полезно нещо - ако не бяха те, сега дланите ми щяха да са надрани доста злобно.
Статистиката: от врата до врата (без банята) ми отне 30 минути по часовник. Банята (в моя чест - ледена вода тази сутрин!) отне още 15, защото страдах от сериозно нежелание да вляза под студената вода.
Изводът: идването с колело на работа си е предизвикателство, защото сутрин ми се спи и изобщо не ми се върти сериозно, а от вкъщи до работа е много лек, но постоянен баир. От друга страна изобщо не е непосилно да се направи и вероятно е просто въпрос на свикване. Мисля да опитам още един-два пъти и тогава да реша окончателно. Също така трябва да се види за колко време ще се прибера довечера, дали няма да има поражения по колелото ми докато е стояло на паркинга и други подобни подробности.
Вероятно довечера ще драсна малък update с историята на прибирането. Stay tuned! ;)
Пораженията: яко се издрах на сгъвката зад коляното, но за сметка на това се убедих, че ръкавичките за каране за полезно нещо - ако не бяха те, сега дланите ми щяха да са надрани доста злобно.
Статистиката: от врата до врата (без банята) ми отне 30 минути по часовник. Банята (в моя чест - ледена вода тази сутрин!) отне още 15, защото страдах от сериозно нежелание да вляза под студената вода.
Изводът: идването с колело на работа си е предизвикателство, защото сутрин ми се спи и изобщо не ми се върти сериозно, а от вкъщи до работа е много лек, но постоянен баир. От друга страна изобщо не е непосилно да се направи и вероятно е просто въпрос на свикване. Мисля да опитам още един-два пъти и тогава да реша окончателно. Също така трябва да се види за колко време ще се прибера довечера, дали няма да има поражения по колелото ми докато е стояло на паркинга и други подобни подробности.
Вероятно довечера ще драсна малък update с историята на прибирането. Stay tuned! ;)
Friday, April 03, 2009
Снощи най-сетне прибрахме колелото на Мишката от тях в квартирата. Разбира се, това се случи по тъмно. След работа просто отидохме до тях, аз се метнах на колелото и го докарах. Fun, fun, fun! Установявам, че карането из града може да е доста забавно, особено вечер, когато по улиците не гъмжи от пешеходци и човек може всъщност да кара.
(Не ми обяснявайте да карам по улиците - опитвам се, но е някакво нечовешко - тия хора като седнат в кола и сякаш стават център на вселената и всички трябва да бягат от пътя им, за да не ги бавят и по възможност да им се кланят междувременно...)
Същевременно установих колко много идиоти-колоездачи има. Имам нещо да им кажа:
Тъпанари такива, като карате черните си колелета по улиците вечер без светлини и светлоотразители, облечени в черни суичъри си плачете някой да ви отнесе някъде! Аз съм на колело и пак не ви виждам!
'Nuff said.
Иначе до сега не съм успял да дойда на работа с колело. Или вали, или се успивам... В събота ще тествам маршрута, пък дано следващата седмица върже. :)
(Не ми обяснявайте да карам по улиците - опитвам се, но е някакво нечовешко - тия хора като седнат в кола и сякаш стават център на вселената и всички трябва да бягат от пътя им, за да не ги бавят и по възможност да им се кланят междувременно...)
Същевременно установих колко много идиоти-колоездачи има. Имам нещо да им кажа:
Тъпанари такива, като карате черните си колелета по улиците вечер без светлини и светлоотразители, облечени в черни суичъри си плачете някой да ви отнесе някъде! Аз съм на колело и пак не ви виждам!
'Nuff said.
Иначе до сега не съм успял да дойда на работа с колело. Или вали, или се успивам... В събота ще тествам маршрута, пък дано следващата седмица върже. :)
Monday, March 30, 2009
Ех, пролет...
Пролетта не просто чука на врата, ами е и с единия крак вътре. Баба Марта обаче не е вчерашна, та не трябва да се отпускаме - кой знае какво ни е скроила за довиждане...
По случай невероятното време в събота просто не издържах вкъщи, взех си колелото и запраших в псевдо-произволна посока по софийските улици. В крайна сметка стигнах до Южния Парк, където беше наизлязъл всичкия народ, който можете да си представите. Карането беше интересна дейност сред бебета, кучета, пенсионери и всевъзможни други препятствия, но това никак не попречи да е адски приятно. Както се оказа в парка има и малко посещавани местенца (хем близо до главните алеи) с интересни стръмни склончета за спускане. Също така тесни пътечки, разбити алейки със стари плочки и всякакви други разнообразни покрития за каране. С две думи беше супер! След това няма нищо което да бие едно хубаво просване на тревата и 15 минути излежаване.
Притеснявам се. Сега ми се кара колело. Мъка. Свикнал съм да ми се катери това е ОК, обаче сега да ми се набъркват и разни други мераци просто не е честно. Май ще трябва да си купя фар и да карам вечер след работа. Отидоха си и двете ми свободни вечери през седмицата...
Drag са виновни! Гадовете ми пратиха картичка за "Първа пролет" и взеха, че ме вдъхновиха. В момента картичката е подпряна на календара на Стената на бюрото ми в офиса.
PS: Май трябва да подходя стандартно и да напиша един пост за колелото си и неговите чарколяци (aka спецификация) - правя го за много от нещата си и е много удобно после за търсене директно през Гугъл...
По случай невероятното време в събота просто не издържах вкъщи, взех си колелото и запраших в псевдо-произволна посока по софийските улици. В крайна сметка стигнах до Южния Парк, където беше наизлязъл всичкия народ, който можете да си представите. Карането беше интересна дейност сред бебета, кучета, пенсионери и всевъзможни други препятствия, но това никак не попречи да е адски приятно. Както се оказа в парка има и малко посещавани местенца (хем близо до главните алеи) с интересни стръмни склончета за спускане. Също така тесни пътечки, разбити алейки със стари плочки и всякакви други разнообразни покрития за каране. С две думи беше супер! След това няма нищо което да бие едно хубаво просване на тревата и 15 минути излежаване.
Притеснявам се. Сега ми се кара колело. Мъка. Свикнал съм да ми се катери това е ОК, обаче сега да ми се набъркват и разни други мераци просто не е честно. Май ще трябва да си купя фар и да карам вечер след работа. Отидоха си и двете ми свободни вечери през седмицата...
Drag са виновни! Гадовете ми пратиха картичка за "Първа пролет" и взеха, че ме вдъхновиха. В момента картичката е подпряна на календара на Стената на бюрото ми в офиса.
PS: Май трябва да подходя стандартно и да напиша един пост за колелото си и неговите чарколяци (aka спецификация) - правя го за много от нещата си и е много удобно после за търсене директно през Гугъл...
Subscribe to:
Posts (Atom)
