Slow down just a tiny bit, maybe?

Не знам как става така, че при мен нещата винаги идват на приливи и отливи. До преди две седмици използвах всяка минута свободно време да играя Го и да чета за него. Сега... никак. Също така до преди две-три седмици катерех веднъж-дваж на седмица. В момента тялото ми е като премазано - сутринта наистина имах затруднения с ходенето от вкъщи до автобусната спирка. Кратката равносметка, обаче, доста добре обяснява затрудненията - катерил съм 6 от последните 7 дни... Не знам как се получи така, но започнах миналата сряда и спрях да катеря чак в неделя, когато бях като пребит след съботните скали. Изобщо няма да коментирам колко време се двоумих дали да не отида и в неделя с Алекс и Филип. След това в понеделник катерихме по план, а вчера Венски внезапно го споходи меракът, а на мен така или иначе цял ден предимно скали и колелета ми бяха били в главата. За довечера има планирано пак катерене, но този път може би (евентуално) ще го пропусна.
Иначе тялото ми все още учудващо се държи - очаквах след подобен маратон да е в доста трагична форма. За момента проблемите се изразяват в едно претоварено сухожилие и едно леко претоварено такова. Да не повярваш. Да се надяваме, че добрата тенденция ще се запази. А пък аз ще се опитам да й помогна с малко почивчици тук и там. Може би. :)